"Men wanted for Hazardous Journey. Small wages, bitter cold, long months of complete darkness, constant danger, safe return doubtful. Honour and recognition in case of success."
Мигел Бланко: Хайде да отидем към следващия Индиана Джоунс.
Нека сега представим следващият епичен изследовател – Джеймс Савой – запален археолог, чиито открития върху културата на инките и преди тях почти се равнявали на дарбата му да се представи и запомни с многобройни легенди за опасностите на джунглата. Умира на 11 септември в къщата си в Рено, Невада. Страдал от сърдечносъдово заболяване. Роден е в Белингъм, Вашингтон на 11 септември, 1927. Джеймс Савой успял да създаде своя собствена религия, имал много силно его и не го интересувало какво ще мислят другите. Търсенията му били още по-впечатляващи – търсел източника на живот, същкровището на Ел Дорадо, доказателства, че златото на Соломон произлиза от Южна Америка, а също и това, което синът му кръстил „отговорите на живота”. От реалните му открития най-важното е Вилкабамба – последното убежище на инките, бягащи от конкистадорите. Мястото, което Бингъм мислел, че е открил, когато се натъкнал на Мачу Пикчу в далечната 1911 година. Също така му се приписва, че е открил Гран Пахатен, преинков град. Откриването на Гран Вилайа, мрежа от 4000 каменни структури, които покриват територия от 259 кв км от гъста джунгла, помага на твърдението, че напреднала цивилизация е битувала в Перу – разделена от крайбрежието и Андите. Ала експедициите му го отвели дори и по-надалеч. Да чуем.
Мигел Бланко: Кой е бил този персонаж – Дъглас Юджийн Савой?
Лоренсо Фернандес: Да потърсят снимката му в интернет, защото ще се удивят – това е то, един истински Индиана Джоунс. Господин с голям мустак, който така привличал вниманието на индианците, с огромно сомбреро, което никога не свалял, с кърпа – Индиана Джоунс, какъвто Спилбърг го създаде. Част от историята е вече това, че Спилбърг е имал много източници за изграждане на образа, но тъй да се каже основната матрица е Савой. Бил е наистина впечатляващ човек – попил от толкова много религиозни учения, той наистина стигнал дотам да създаде своя собствена религия – Международната Общност на Христос. Тук има всякакви смески – от индуизъм, от есеи – бил е доста обсебен от ръкописите от Кумран в Мъртво море и стигнал до извода, че тези юдеи са говорели за нещо, което на него му резонирало – второто идване на Исус и това също е адаптирал в своята религия. Това, с което е допринесъл за археологията било да намери повече от 50 анклави в перуанската джунгла. Внимание – не говорим за речната джунгла, а за планинската джунгла. Да кажем, че ако е трудно да се движиш в речната джунгла, в планината определено категорично разбираш какво значи наистина да не можеш да се движиш и преживяването ти може много лесно да се превърне в абсолютен кошмар. В тази перуанска джунгла той търсил изгубените черти на културата Чачапояс, Хората на облаците или Воините на облаците. Те са хич не намясто в контекста на предколумбовите култури, защото били, по думите на Педро Сиеса де Леон, с бяла кожа и сини очи и нямали нищо общо с останалите етноси там. Още по-интересното е, че тези хора са избирали да строят градовете си винаги на височина над 3000 метра – оттам иде и името им – Хората на облаците, защото винаги под крепостите им имало одеало от облаци. В легендите си те споделяли, че под това одеало лежал инфрасветът с неговите сили и демони. И заради това да се предпазят от демоните, които имали име – инка, строяли градовете си толкова нависоко. Въпросът е обаче защо тези хора са строели крепости от типа на Куелап – което за да го стигнеш трябва да се подредиш в индийска нишка и да минеш една стена висока повече от 20 метра. Защо? Какви са били тези демони – възможно е да са били тези отдолу, но да не изключваме възможността някой да дойде и отгоре!
На 30 години Савой решава да организира експедиция, която се оказва пълен провал, защото тогава не знаел как и колко хора да организира, за да не страда експедицията от продоволствени проблеми, но накрая успява да стигне до едно място, което днес е много рядко посещавано – Лагуната на кондорите. Това е било най-свещеното място за културата Чачапояс. Това, което видял там било много еволюирала култура, която мумифицирала мъртвите, овесвала ги на клифовете, които били в подстъпа към лагуната и освен това открил серия ковчези, които вероятно кореспондирали на най-мощните социални класи на въпросната култура, наподобявали огромни тотеми, в чиято вътрешност се слагало тялото. Тези тотеми и мумии, които гледали изследователя с празен от стотици години поглед и предполагам са накарали Юджийн Савой да си помисли същото, което и целия свят, който ги е видял след това – „по дяволите това прилича на моаите от Великденските острови!”.
Мигел Бланко: Брех, много любопитно!
Лоренсо Фернандес: Приличат си страшно много! Очевидно не говорим за размера, който имат някои от моаите на Великденските острови, но е нещо с големина 2-3 метра понякога с части, които сякаш са взети от същия модел на моаите. Оттук насетне започва истинското проучване. Савой решава – ако отида напред ме чака славата или смъртта. Той реално търси приключението, определено. И благодарение на това си мислене в тази дъждовна джунгла е открил неща, които никой преди него не е успявал – повече от 50 града – Гран Сапосоа го открива 2004 година.
Мигел Бланко: А той реално е умрял 2007?
Лоренсо Фернандес: Абе, умрял е с ботушите на краката си. Умрял в опита си да обори това, което археологията – не само латиноамериканската, ами световната не пожелава да допусне – това, че е имало много структурирани цивилизации в тази амазонска джунгла и то далеч от представата ни с тези диви племена, които не са контактували с цивилизацията досега. Той успява да докаже това си твърдение и експедициите след неговата смърт също водят до този логичен извод – че въпреки трудностите на подобни сурови места там е имало развити цивилизации. Имах възможността преди относително малко време да говоря с един финландски изследовател – Марти Парсинен, който работи в зоната Акре, Южна Бразилия на границата с Боливия и точно на мястото, където се е загубил Пърси Харисън Фосет... и това, което откриват там, благодарение, но и за жалост заради сечта в амазонската джунгла, са геоглифи... но с огромен размер – около – 230 геоглифа, открити до момента. Говорим не за малка цивилизация, говорим за ГИГАНТСКА цивилизация, която е уседнала на това място в Амазония и се е покрила с това зелено одеало, което в момента е джунглата и сега го секат... Ако питаш Марти Парсинен сме много, ама много близко до това да открием Ел Дорадо ...
Мигел Бланко: Колко е любопитно това, което в момента ни споделяш за въпросните изследователи и как нищо от него не е част от телевизионните новини, за мен беше абсолютно непознато и вероятно за по-голямата част от хората...
Лоренсо Фернандес: Въпросната новина процъцри преди около 8 месеца, предполагам че, ние, които се интересуваме, все по някакъв начин си разбираме, но да мнозинството хора така и не узнават... Още по-любопитното е, че датирането на въпросните геоглифи – нека не мислим за фигурите от Наска за тях – колибрито, маймуната – не... в случая говорим за кръгови или квадратни конструкции с различни геометрични формации отстрани, понякога и във вътрешността, също така и неща, които оприличаваме на улици – поне два метра широки на 4 метра дълбочина – т.е. това е било направено с определена идея. Марти Парсинен ми каза – говорим за период от 2000 – 2500 години назад. Въпросните конструкции не са от времето на линиите на Наска, а на линиите на Палпа, които се смятат за по-антични и по-енигматични.
Мигел Бланко: И Савой как е огласявал откритията си – медиите следвали ли са го по петите, за да тръбят?
Лоренсо Фернандес: О, той успял да се обгради с хубав маркетинг. Зад него са стояли много географски дружества – основно, разбира се, британското и американското. Проучванията и откритията му са намирали отзвук в техните издания, другата страна на монетата е, че е имало определени групи, които остро го критикуват – включително казвали, че вече в последните години от живота му, той събирал по 7-8 хиляди долара за желаещи да участват в експедициите му, за да могат младите да се научат на занаята на изследователя. Дори и така да е, това не отнема обаче от факта, че този човек е открил невероятно много градове, които иначе щяха да си останат все още непроучени, както вероятно и много други все още са си там и чакат да бъдат открити. Тези дни последните информации, които се получават е, че точно в тази зона на Куелап, Гран Вирайя, Гран Пахатен – в тези високи над 3 000 метра планини, където те грабва сорочето – височинната болест... има над 15 – 20 неоткрити все още. И освен това – един от тях вече е локализиран от военните полети в зоната – на 3200-3300 м височина. Много добре запазен, погълнат от джунглата, но със страхотни постройки – съвсем извън мястото си в тая джунгла – мостове, постройки от тухли, като за тухли до момента се счита, че не са познати в предколумбовите цивилизации. Може да се каже, че сме пред нова енигма и когато човек се изправи пред тези градове, тези крепости, наум ти идва същото, което и на Юджийн Савой, когато открил Гран Сапосоа – вдигнал си пушката Уенчестър нагоре и изстрелял един куршум, а когато го питали какво правиш, отговорил: плаша апусите – боговете отгоре, защото най-вероятно от тях са се пазели.
Мигел Бланко: Много интересно преживяване ни достави тази разходка из новата ти книга – „Проклятието на изследователите”. А какво ли си е мислел Хенри Лот, когато открил тези рисунки в Тасили?
Лоренсо Фернандес: Хах, ами, да, представи си. Това е друг от 10те персонажи, за които разказвам в книгата и обещавам, няма да оставят индиферентен никой.
Мигел Бланко: Благодаря ти за гостуването и знаеш, че винаги си желан гост в нашето предаването.
Лоренсо Фернандес: Благодаря и аз и до нови срещи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар