"Men wanted for Hazardous Journey. Small wages, bitter cold, long months of complete darkness, constant danger, safe return doubtful. Honour and recognition in case of success."
Екстракт от предаването Espacio en Blanco, излъчено на 17 септември, 2011 година
Мигел Бланко: Разказахме първата история, а сега е време за нов
пътешественик към друга част на света – малко по-студеничка. Да чуем.
Ърнест Хенри Шакълтън
(Ernest Henry Shackleton) e ирландски
изследовател, добил известност основно от експедицията си в Антарктида от 1914
до 1916 с кораба Endurance. Родил се през
1874 година, в ирландско семейство, в Килки. Умира през 1922 на остров Южна
Джорджия. Ърнест е най-големия син от общо десет деца. Учил е в Дълуич Колидж (Dulwich College) – от 1886 до
1890. На 16 години влиза в търговската флота и започва да пътува с тримачтов
кораб до много точки в света. На 20 вече е лейтенант, на 24 капитан. В 1901 за
първи път плава с Робърт
Фалкон Скот (Robert Falcon Scott)
с дестинация Антарктида. През ноември 1902 стигат 82° 17′. Това е
най-южната точка достигана до този момент. Заболява от скорбут и се налага да
се върне в Англия. Това са първите стъки от приключението на този
пътешественик...
Мигел Бланко: Разкажи за
Ърнест, какви са неговите постижения, качества...
Лоренсо Фернандес: Изглежда е бил доста харизматичен и, бидейки ирландец,
умеел да се забавлява, а също е бил надарен и с добра физика. Освен това, както
се каза във въведението, той се ражда в семейство с общо десет деца, в бедно
семейство, в което грубо казано не е имало храна за чинията на всеки. Тогава
той решава да влезе в търговската флота и оттук започва неговата история. Явно
е показал доста способности след като на 24 вече е капитан и тогава през 1900-та
година среща другата легенда – Робърт Фалкон Скот, който организира експедиция
за Антарктида. Говорим за онази епоха, в която отново започват антарктическите
експедиции. До този момент само капитан Кларк Росс (James Clark Ross) на борда на корабите Terror и Rebus, 60 години
по-рано е стигал до Антарктида. Ако в момента все още се говори, че Антарктида
е най-неизследваното място на света, можем да си представим какво е било
тогава. Тук не става дума за това враждебни индианци да стрелят по теб в
Амазония, тук опасността е в тези 80 градуса под нулата, урагани с вятър от 300
км/ч, враждебната среда, която те обкръжава. И Шакълтън решава да влезе в тази
експедиция на Робърт Фалкон Скот. Това е и онзи смешен момент, в който се прави
една от сензационните обяви в Times, за която
казват, че е градска легенда. Като търсят хора с опит за пътуването се
публикува следното: „Търсят се мъже за едно опасно пътуване. Ниско заплащане,
голям студ, дълги месеци в абсолютна тъмнина. Постоянни опасности. Съмнително
е, че ще се върнат. В случай на успех ще получат признание и почести[i]”. Но
явно говорим за хора от друго тесто, защото доста са се отзовали на поканата. И
е наистина вълнуващо, защото това е моментът, в който Шакълтън започва да
показва характер, който по-късно ще го отличи от останалите. В това време
военните са на практика от аристократичната прослойка, каймака на обществото и
те не се смесвали с обикновения екипаж от кораба. Реално корабите били на
департаменти от една страна командващите и от друга обикновения екипаж. Освен в
онази ничия зона, в която бил Ърнест Шакълтън. Било му все едно – и с двете
страни се разбирал чудесно – и с командването и с екипажа. Тук започва да се
гради неговата харизма, която ще му е нужна, за да извърши една от най-важните
епопеи на историята, защото той не достига до крайната точка на своето пътуване,
но прави нещо, което тези преди него, дори Фалкон Скот не успяват – да се върне
жив, но да се върне жив с целия си екипаж!
Мигел Бланко: Не стигнал до Южния полюс, но се доближил?
Лоренсо Фернандес: О, да, да, доближил се. Той останал на тази първа
експедиция, в която бил с Фалкон Скот, но изглежда не са били в най-добри
отношения, защото на Скот тоя костелив ирландски характер не му харесвал
особено. Останали около 87 мили, минали тази линия от 100 мили до полюса, която
също така прекосил 1906 година, когато сформирал вече своя експедиция - Нимрод.
В историята го оставя експедицията от 1914 година, когато купува норвежки кораб
с име Поларис и преименува на Endurance, заради своего
рода семейната емблема „ще победим с упоритост”. И така се ражда една легенда.
Легендата за един кораб, който може да се сравни с Титаник. Легендата на Endurance.
Мигел Бланко: Който бил непотопим
или?
Лоренсо Фернандес: Това е бил кораб, който имал двойно дървено дъно, облечен
отново с дърво от екстремна здравина, от семейството на лавровите дървета. Този
кораб е успял да спаси живота на екипажа. Той тръгва към Антарктида не с цел да
стигне Южния полюс, защото той вече е достигнат, а да прекоси континента.
Въпросът е, че останали вклещени в леда за 16 месеца. Дори не стигнали до това
да стъпят на континента. Останали приклещени в Уеделско море.
Мигел Бланко: 16 месеца?
Лоренсо Фернандес: И това, което означава 16 месеца арктическа зима. И
въпреки това този човек изважда сила от себе си успява да измъкне всичките си
хора от тази зловеща ледена прегръдка. Стигат до земя, доближават до Слонския
остров, където построили лодка, с която да се прекоси това покрито с ледове и
пълно с ужасяващи течения море. Шакълтън тръгва с пет човека и представи си
емоцията, когато два месеца след това се връща да прибере екипажа си.
Мигел Бланко: Какво станало по-нататък?
Лоренсо Фернандес: Ами изглежда биографите не са имали интерес към
по-езотеричната част от случилото се по време на експедицията. И Шакълтън, и
Амундсен са отишли към Антарктида с много сериозното убеждение, че ще открият
нещо там. Големият мит около Антарктида е това, че под леда има следи от много
отдавнашни цивилизации, за които човек отдавна е загубил спомените си.
Съвременни открития могат обаче да хвърлят малко повече светлина върху подобни
данни и да докажат, че тия хора не са били толкова объркани в разсъжденията си.
През 2009 година една мултинационална експедиция и оглавена от Фаусто Ферачиоли
(Fausto Ferraccioli) правят
проучвания, включително и да вземат проби от 3 км и половина дълбочина. Те си
дали сметка за различни неща. Едно от тях е, че под леда има езера – субглациарни
езера, реки и температури горе-долу сходни с тези на повърхността. Това, което
най-много ги учудило, е, че планинската верига, която е под леда, а нека не
забравяме, че Антарктида е един от най-високите континенти на земята – средната
височина е 2000 – 2200 км. Та, планинската верига, която е под ледената шапка,
напълно противно на очакваното, приличала много на Алпите – много остри
върхове, зъбери, а не заоблени, както се очаква от планина под ледена шапка от
хиляди години. До какви изводи стигнали – много просто – ако тази планина има
въпросната форма, това е защото ледът се е формирал много бързо. Много
по-бързо, отколкото те са мислели, дотолкова, че вледеняването не е позволило
на планината да ерозира така, както би следвало. Ето тук сякаш археолозите,
изследователите, учените, историците с неортодоксални възгледи – в днешно време
май проклятието е да си неортодоксален – смятат, че ако действително това
заледяване се е случило толкова бързо има реална вероятност да се е случило
върху места обитавани от предишни цивилизации, цивилизации, които в един момент
са търсели нацистите от Третия райх. За нацистите се казвало, че единия им крак
бил на земята, а другия на Атлантида. Това било начин да се обезценят
вярванията на тази част от археологията, която се занимавала с търсенията от
страна на нацистите както на свещени обекти, така и проучването на такива малко
по-различни места.
Мигел Бланко: Добре, да продължим със Шакълтън – не постига целта си, но се
връща жив, нали?
Лоренсо Фернандес: Това е то триумфът на Шакълтън. Да, не успява да прекоси
континента, но излизат живи от това място, на което много други са загинали.
Амундсен стига до южния полюс и оставя палатка с писания, в които предупреждава
конкурентите си – в случая Робърт Фалкон Скот, че той вече е стигнал. И Фалкон
Скот, знаейки, че няма провизии за връщането все пак стига до Южния полюс. Представи си какво им е било
на тия хора, които на всичкото отгоре останали на 17 км от местата, в които
имало дървени къщички, които за подслон нямало много да свършат работа, но в
тях имало провизии. Останали си на това разстояние. Без съмнение Шакълтън е бил
много по-интелигентен, защото когато останал на 86 мили от Южния полюс, когато
бил в тази най-южна точка преди Амундсен да успее да стигне до Южния полюс,
защото той си дава сметка, че не може да продължи. В този момент Шакълтън
изковава една от известните си фрази – „по-добре да се върнем като живи
магарета, отколкото като мъртви лъвове”.
[i] "Men
wanted for Hazardous Journey. Small wages, bitter cold, long months of complete
darkness, constant danger, safe return doubtful. Honour and recognition in case
of success."
Няма коментари:
Публикуване на коментар