Пътуване навсякъде, професия военен кореспондент

Екстракт от предаването Espacio en Blanco, излъчено на 14 януари, 2012 година

МИГЕЛ БЛАНКО: Сега не ни остава нищо друго освен да представим нашия гост – имахме много молби той отново да гостува в студиото, тъй че добре дошъл на Хуан Хосе Ревенга.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Добре заварил, Мигел.

МИГЕЛ БЛАНКО: Удоволствие е, че отново си с нас.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Удоволствието е мое.

МИГЕЛ БЛАНКО: Откъде се връщаш сега – ти си сериозен пътешественик.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Бях до САЩ, правим разни неща там, опитваме се да снимаме филм, преговаряме с телевизии. В много отношения там са различни – много по-позитивни, усмихнати и амбициозни.

МИГЕЛ БЛАНКО: Как се промени светът на медиите в Испания.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: О, да, промени се и се налага да се адаптира. Тенденциите в момента нямат нищо общо с тези преди десет години. Телевизията е рекламата. А рекламите спаднаха толкова драстично, че наистина никой не го очакваше. А няма начин да оцелее една телевизия без рекламата.

МИГЕЛ БЛАНКО: А в Щатите ти работиш по сериал, който ще се разпространява в няколко от най-големите латиноамерикански телевизии.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, точно така. Досега сме направили доста документални филми и ги продадохме на едни от най-големите телевизионни канали – 62 филма сме продали до момента, а сега подготвяме програма за загадките на историята. Много интересна тема във формат, който е много познат, но много завладяващ – може да се казват едни и същи неща, защото някои от фактите са известни, но също така можем да търсим и намираме нови неща, както и да ги разкажем по нов начин, а телевизията е медията за това. Телевизията се гледа от дете на пет години и от човек на 65. И на двамата трябва да се хареса по същия начин.

МИГЕЛ БЛАНКО: Тъй, ти си правил доста документални филми повечето с по-мистериозна насоченост – Митичната Америка, Магичната Америка.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да. Правили сме 7-8 серии – Магичната Амазония, Митичната Америка. Доста серии сме направили наистина с една основен мотор – магията, мистерията, скритото и онова, което предстои да открием. В този наш модерен век, в който няма проблем да се разходиш на луната, а не познаваме света, по който стъпваме в момента, че и по-лошото – унищожаваме го преди да го опознаем.

МИГЕЛ БЛАНКО: Да, за нещастие. Това, което малко хора знаят за теб е, че си бил военен кореспондент и си бил в много горещи точки на света от последните години.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, точно така. Общо взето оттам започна всичко от 70те и най-вече 80те години, виждал съм повечето конфликти от първа ръка – Никарагуа, Салвадор, Панама, после живях в Русия, Чечения, Армения, Карабах, Грузия, Осетия – големите войни – гражданските войни. Гражданските войни са най- най- жестоките. Това е защото в крайна сметка най-страдащите са цивилното население.

МИГЕЛ БЛАНКО: В Ирак бил ли си?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, бях. Последният път когато бях там се говореше за евентуалните оръжия за масово унищожение. Стигнах аз до Ирак – и там нямаше абсолютно нищо. Две седмици преди инвазията беше първото ми пътуване в Ирак. Войниците бяха с едни униформи – една с една еднакви нямаше, някои нямаха обувки, повечето нямаха и оръжие даже. Танковете не функционираха, бяха ги закопали в земята  и останало само дулото да стърчи, сякаш е оръдие. Да движиш дулото на една или на друга страна в пустинята ръчно, защото нищо друго не функционираше – това бяха оръжията за масово унищожение в Ирак. Ситуацията беше ужасяваща – разпадащи се болници, ембаргото се виждаше на всяка крачка – след десет години ембарго нямаше нищо в болниците, имаше много болни от рак – това от първата война в Персийския залив през 1991 и все още се раждаха деца с рак, защото бомбите, с които са воювали са имали плутоний. Реално се е воювало с мини- атомни бомби.

МИГЕЛ БЛАНКО: Това е накратко нашият гост тази вечер, а сега ще попътуваме. Ще бъдем в различни точки на света, за да видим аспект от човешката същност, който за съжаление все още присъства. След това кратко въведение продължаваме:

Историята на познатия като СССР претърпя една от най-драматичните трансформации в скорошната история на човечеството. Много братоубийствени войни доведоха до разпада на една от най-големите сили на миналия век. Войните в Армения, Нагорно Карабах, Чечения, Осетия или Грузия разчлениха последната комунистическа сила на планетата. За сравнително кратко време се нарисуваха нови граници и се създадоха нови държави. И докато се изживяваше процесът на промяна и революции много участници започнаха да преживяват отново историята – като казаците. Нашият гост е бил там няколко години, изживявайки от първо лице някои от тези драматични промени. В следващите минути ще ни разкаже част от опита си.

МИГЕЛ БЛАНКО: Да уточним, ти си бил военен кореспондент, нали?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да. Това беше една избрана от мен професия, защото в годините на моята младост тази професия ти даваше много. Да видиш истината от мястото, където се случва. Както е при войната например – има две страни, при които да отидеш – от страната на агресора или от страната на мачкания. Истината ще намериш когато отидеш от страната на мачкания. Агресорът ще те посрещне много добре, ще те повози в един автобус по избран маршрут за 4те неща, които той иска да видиш, ще ти поднесе светът в неговите очи. А мачкания е този, който реално страда – когато си сред народа или сред това партизанско движение, които нямат дори оръжие, 4 наемни войника зле платени, когато видиш това си даваш сметка, че това е истинската война. Войната – най-голямата помия, която може да съществува и най-големия бизнес. Именно чрез него са се направили големите богатства – и продължават да се правят всеки път все повече и повече.

МИГЕЛ БЛАНКО: Кога пристигна в Русия?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Ами бях в Никарагуа през 1989, когато падна Берлинската стена и имах възможността да отида да живея в Русия в годината 90та година и бях там до 93 – цялата перестройка. Бях 4-5 месеца в Русия, връщах се за месец в Испания и така. Онази Русия беше нещо средно между прекрасна и омагьосваща. Например – бях там когато се отвори първия Макдоналдс в Москва. Тва си беше преживяване – при минус 12 градуса и опашка от 3 км хора, чакащи да си купят хамбургер.

МИГЕЛ БЛАНКО: Три километра опашка?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, три километра опашка на улицата, за да си купиш хамбургер. Естествено, в Русия си... имаше и едно препродаване. Купуваш хамбургерите и отиваш накрая на опашката – искаш повече, ама са навити да ти дадат, за да не ги чакат тия три километра и естествено плащаш повече, ама не трябва да чакаш. Ей това е комичната част на Русия. Бях там и когато се направи първия нощен клуб – беше голяма емоция. Беше поместен в дворец – прекрасен, невероятен дворец, пълен с впечатляващи рускини беше управлявано това чудо от син на голяма клечка в Политбюро. Той управляваше целия бизнес с кокаина и проституцията в цяла Русия тогава. И като си говорих с него го питах – добре как е възможно да се достигне до такива нива на организираната престъпност в Русия. И той ми отвърна – „Виж, ще ти го обясня доста лесничко, когато сицилианците бяха прости козари, ние имахме мафия.”

МИГЕЛ БЛАНКО: Хуан, човек се пита как една толкова структурирана страна – сила, която противостоеше на САЩ в много аспекти, в някои от съревнованията включително беше и много по-напреднала от САЩ. И в един момент, буквално изведнъж, за страшно кратко време и стига до такива нива на корупция и мафия.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да. Корупцията там е съществувала доста отдавна. Знаеш ли един въпрос, който често ми задаваха руснаците по улицата – „Слушайте, ние наистина ли сме богати? Ние сме голяма сила?” – „Ами да, вие и американците – това са двете големи сили в света” – и отговорът винаги беше един – „Ние? Ама ние винаги сме били бедни.” Сред обикновения народ никога не се е виждала голямата сила на Русия. Винаги е липсвало от всичко. Излизаш с торба – винаги с торба и отиваш да купиш сирене, а се връщаш с обувки. Това е имало. Имаше един хипермаркет на Червения площад, който в момента е един от най-скъпите центрове в света, там се продават бижута и суперлуксозни стоки, та отиваш там и един ден там има само габардин. Имаше и шалове и като цяло си казваш – майко мила, как могат тия хора да оцелеят по този начин. Имаше хотели и естествено тогава струваха нещо от типа на пет песети. Ама жестоки хотели – чаршафите им с огромни дупки от мишки. Същият хотел, със същите продупчени чаршафи днес струва 300 долара.

МИГЕЛ БЛАНКО: Не са променили нищо.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, не са променили нищо, не знаеха как да се адаптират и към цените. Беше един имагинерен, утопичен свят. Защото там просто нямаше нищо и така прехваленото американско разузнаване, което беше открило невероятни неща в областта на науката предимно, също бе подведено... повечето от нещата, които руснаците твърдяха, че имат, ги нямаха и са успявали да заблудят и американците в това отношение. Например руската армия – ами че тя беше в абсолютно хаотична ситуация. Атомни ракети, чутовни опити за пресушаване на морета и за правене на язовири. Аралско море, например,  което е най-голямото екологично престъпление в историята. Това е море със сладка вода и са искали да отведат водата му за съседните страни – провинциите, които тогава са граничели с него – Казахстан, Узбекистан, искали да направят язовир от това море. И как – с атомни експлозии!

МИГЕЛ БЛАНКО: Така ли?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, с атомни експлозии са направили каналите. Сега изяждаш един заек от Казахстан и заболяваш от рак. Такива ми ти неща. Морето са го пресушили 100 км навътре и виждаш кораби в средата на пустинята и камилите се разхождат наоколо. Успяха да пресушат море, превръщайки го в пустиня и водата е погълната от пустинята!

МИГЕЛ БЛАНКО: Аз пък като отидох в Русия първия път ме задържаха за седмица, взеха ми паспорта и не ми позволиха да изляза от хотела. Избягах и ме хванаха няколко човека от КГБ – доста внушителни и си ме прибраха обратно в хотела. Така разбрах малко повече за Русия.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Хааах, ами, да, подкупът не важи за тия хора.

МИГЕЛ БЛАНКО: Да, в тоя случай наистина не можах да използвам това оръжие. Много от нас пътешествениците доста пъти използваме това оръжие на различни места.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да.

МИГЕЛ БЛАНКО: Нека само да споделя със слушателите, че говорим за тези аспекти, защото представят една страна от човешката същност, доста непозната и тъмна и за която не се говори особено много и ще видите, че по-късно ще говорим за няколко души, които правят подобни неща в името на това ние, останалата част от цивилизования свят  да живеем по начина, по който живеем.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Точно така – аз ги наричам наистина лошите.

МИГЕЛ БЛАНКО: Тъй да ги оставим за малко. Хайде да отидем към войните – Осетия, Нагорно Карабах... Кога стигаш до тези места, къде точно стигаш, какво ти се случва, какво чувстваш

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Ами бяха доста трудни моменти. За да стигна до Нагорно Карабах трябваше да летя през територията на Азербайджан. Да летиш там означаваше, че по теб ще се стреля.

МИГЕЛ БЛАНКО: Все още ли беше в територията на Съветския съюз?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, все още беше в рамките на Съветския съюз, но беше започнал моментът на разчленяването. Беше се стигнала фазата, в която самолетите, приземени на дадена територията ставаха собственост на съответната държава, т.е. започваше разчленяването, но започваха да карат помежду си. И за да прелетим територията ни качват на военен самолет – самолетът нямаше седалки само огромно вместилище на хиляди литри самолетно гориво, горивото, което е нужно за връщането. Отиват там, сипват горивото в резервоара, качват ранените и се връщат обратно. И тръгваме, на всичкото отгоре сядаме върху горивото, защото няма къде другаде. Виждаш как от тоя ”резервоар” леко прикапва гориво, викаш си, мале, сякаш нещата не отиват на добре, и тогава започват да те обстрелват отдолу. Аз влязох в кабината на пилота и му казвам – май стрелят отдолу, а той казва – да, ама няма страшно, обстрелват с топлинни ракети, най-важното е да не се насочат към крилата, затова ще изгасим двигателя, ако засегнат опашката все имаме шанс да се приземим. Пилотът запали всички светлини, беше един изпечен военен пилот и самолетът светва отвсякъде. Казвам, добре, а откъде си сигурен, че не могат да ни ударят? Казва, „ами долу имат два радара, докато нямат три не могат да ни засекат в пространството, че да ни ударят”. Казвам, добре, а как знаете, че са два, ами не са три? Еми, ще разберем, че са три като свалят самолет! И така, забавно е да знаеш, че е възможно да си пушечно месо. И така успяхме да стигнем до град Степанакерт. Степанакерт по това време беше бомбардиран всеки ден. Той е горе-долу центърът на Нагорно Карабах. Стигаме до хотел, който е наполовина разрушен – от едната страна няма прозорци, няма нищо, руини, от другата, що-годе приличен. Рецепционистката тръгва да ни настанява и ни слага в порутената част. Ние казваме, ама как, тук сме толкова високо в планината, как ще спим в тия руини, че даже и прозорци няма. И тя ни отговори – а, не, тук ще спите, защото тази вечер ще бомбардират другата част. И така, останахме да спим там в порутената част. Това бяха нощи, в които съжителствахме с ранени, операции за махане на куршуми от крайници. Видяхме супер сурови типове – т.нар. донски казаци – това са едни от най-суровите типове въобще. Виждаш как им махат част от шрапнел без анестезия, без стон, голяма история. Имат си един техен закон казаците – не се бият с ръце. А иначе още си се бият.

МИГЕЛ БЛАНКО: Не могат да се бият с ръце? Защо?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Заради нараняванията, които могат да си причинят. С главата се бият основно. Видях един казак една вечер как изяжда 12 пържени яйца. Такива неща – виждаш как пият  коняк от пластмасова бутилка. Имаше един казак, с който се разбирах доста добре – пътувахме доста заедно, кога с автобус, кога не, той беше винаги с мен, вечерите сме си пиели коняк, абе въобще горе-долу дружка мога да го нарека. И тръгваме да „превземаме” едно село. Хората виждат, че пристигат казаците и се разбягват като пилци. Ама казакът все едно нищо – и първият, който хваща, моя приятел, дет си пиехме, тоя чаровник с едни ножици за подкастряне му отряза гениталиите! И тва беше – селото беше наше вече. И така влязохме в селото, а аз си дадох сметка какво може да ми се случи на мен с подобни хора. И така си завоюваха територии. Това е реалността на живота. Реалността, която много пъти просто не може да се скрие, а може би и не трябва, защото трябва да се знае за тия хора, за тия събития, за тези, които пък разбогатяват на гърба на страдащите от конфликтите. После, от позицията на цивилизовани хора ние казваме – аууу, зверове, такива жестоки хора, те трябва да са в затвора, те са ненужни... ами, ето, подобен тип хора въдворяват реда, в който ние живеем, те поддържат състоянието на нещата такова, че ние, т.нар. цивилизовани хора да живеем по начина, по който го правим.

МИГЕЛ БЛАНКО: Тъй – и всичките тия неща, детайли ти си ги съобщавал в медиите?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, тогава работех за Ya, ако се сещаш за този вестник. Започнах да работя в телевизия в Русия – тогава започнах и с телевизия да се занимавам. Трябваше да се приуча и пригодя към нови условия – в телевизията можех да започна с видеото. По онова време беше възможно да изкараш месец, правейки фотографии и репортаж, после да се върнеш и да получи прилична сума пари от него. Сега не е така. Сега репортажът го правиш, пускаш го вечерта по сателитната връзка и утре снимката ти вече не струва нищо. В телевизията започнах с камери да правя видеоматериали. Това беше в 90те – тогава телевизиите имаха нужда от репортажи, а също имаше и глад за кореспонденти. Така имах възможността да пребродя кажи-речи цяла Русия в правенето на тези материали. През степите, към полярните области, тогава започваха да правят хранилищата за атомни отпадъци – започваха да умират ескимосите на полуостров Ямал. Какво ставаше там – атомните отпадъци ги изхвърлят директно в леда, започва климатична промяна – ледът започва да се топи, а ескимосите да умират. И руското решение е – какво толкова се е случило, местим хората на друго място, все им е тая и на тях, нали всичко там е в лед. Това са големите руски решения.

МИГЕЛ БЛАНКО: Бил си също така със Шевернадзе?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: С Шевернадзе в Грузия, наричаха го Касапина, представяш ли си? Беше министър на външните работи на бившия СССР, последния външен министър и за награда го слагат за президент на Грузия. И това е най-суровия и кръвожаден тип, който е минавал по тия земи. Син на пощальон / биографията му в уикипедия казва, че е учител - б.пр./, с много мижава подготовка. Неговото управление беше съпътствано от много протести по улиците на Тбилиси, протестиращите бяха разпръсквани с газ и като бягаш по улицата прегърбен си казваш, боже, какво правя тук, уморих се от това да тичам прегънат надве... И като достигнеш до тоя момент какво правя тук, може да съм на друго място е доста тежко, но от друга страна от медията, в която работиш те изпращат някъде и не можеш да откажеш – да кажеш – ами, не, благодаря, аз не искам да ходя там. Никога не можеш да откажеш задача... това си е правило за кореспондентите ако искаш да те търсят. Освен това – войната е една от същностите на живота, с нея можеш да си обясниш много от нещата, които виждаш в живота си... най-големия си страх, прилив на огромен адреналин усещаш по такива места.

МИГЕЛ БЛАНКО: А какво казваха хората от слабата страна във войните, потърпевшите от тези зверства?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Потърпевшите... ами това са хората, които споделят с теб малкото, което имат, приемат те в къщата си... аз съм спал в къщи на абсолютно непознати... това сега не можеш да го направиш, защото времената се промениха страшно, но вървиш по някакъв път, виждаш врата, почукваш – отварят ти, приемат те, домакинът те слага да спиш в неговото легло, той спи на пода, дава ти храната си, той не яде... Това беше руската гостоприемност – омагьосващи, омайващи, въпреки обстоятелствата. Жалкото е, че, колкото по-малко контакт имат хората от третия свят с нашия цивилизован, толкова по-гостоприемни и приятни са хората. Цивилизацията може и да ги образова, но по-често опошлява хората.

МИГЕЛ БЛАНКО: Какво стана със Шевернадзе?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Ами Шевернадзе в крайна сметка се поддаде на натиска на народа си и се отказа от президенстския пост, а също напусна страната. Реално той остави страната в състояние на гражданска война, загубена гражданска война, защото всички граждански войни в крайна сметка се губят от народа. Война, за да дойде следващия, понякога той е по-зле от предишния, но съблюдава същия режим, държи се по същия начин, всичко върви по стария начин.

МИГЕЛ БЛАНКО: Продължава ли това състояние на доразчленяване на бившия Съветски съюз?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да.

МИГЕЛ БЛАНКО: И функционира така – на основата на корупцията?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да. Корупцията беше основното, което имаха и имат... никога няма да го оставят, както и властта. Да речем силата на частната собственост не съществуваше, обаче сега се разпредели тази част от баницата – хотелите, всякакви други бизнеси в момента са на военните. Който е бил полковник преди – еми сега има два хотела, да речем, лейтенант – два магазина... Те си разпределиха властта между тях си – виждаш има избори, те си ги манипулират и се получават резултатите, които са им удобни. Там са си на фазата на Пиночет – има протести по университетите – а, добре, ама у кой са танковете. Ама народа се оплаквал, липсват елементарни неща – няма проблеми... като бях там позволиха на хората да продават по улиците. И хората излизат на улицата и какво продават мислиш? Начи някви опашки от хора – един има един чорап, друг има електрическа крушка... ей това продават – ти представяш ли си? Толкова хора излязоха да продават, че трябваше да го забранят – и се стига пак до революция – абе, я да оставите хората да си продават там! Това са то, големите измами, големите илюзии ... Като летях за натам в самолета от време на време срещах наши предприемачи – ресторантьори – отиваме казва към Русия, ще купим ресторант там, имаме руски съдружници... Казвам им, хора руските ви съдружници имат друго име – това е мафия, много внимавайте. „Амиии, луд ли си, тия са супер, няма никакви притеснения!”. Подписват договора и след три месеца ги виждам с едни потънали гемии – казвам, какво стана с ресторанта? „Леле, казват, леле, тихо човек, тихо, че изгоря!”. „Е, казвам, щом е изгорял отивате да уредите подробностите и няма страшно!”, а те ми отвръщат „абе, оказа се, че има клауза в договора, на която не сме обърнали внимание като сме подписвали, и в нея пише, че ако ресторантът изгори губим всичко... и сега на същото място строят италиански ресторант”. Други пък ми казват – имам гаранция от руска банка за предоставяне на ИТ услуги – сега им продавам компютри, обаче руска банка гарантира бизнеса. Отвръщам – ти знаеш ли какво е руска банка? Казвам – руска банка, това е един фургон... отварят го, дават ти документите, подпечатват ти ги и си готов – ей това е руска банка.

МИГЕЛ БЛАНКО: Ама има и добри хора в Русия, сега да не слагаме петно на всички руснаци!

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Боже, естествено... разкошни хора има в Русия. Русия е един напълно завършен свят – със своята култура, с местата, които можеш да посетиш, а най-впечатляващото са хората.

МИГЕЛ БЛАНКО: Това и е богатството на Русия – хората.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, точно така. Страдали са като народ толкова, колкото вероятно нито един друг народ по света по време на втората световна война – страната, която губи най-много хора. По улицата има много инвалиди с медалите от това време – виждаш това огромно страдание, което са изтърпели, но и съкровището, което те имат, защото наистина говорим за техен си отделен свят.

МИГЕЛ БЛАНКО: И какво разбра за себе си от този първи етап на войни?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Че във войната няма правила. Няма да слагаме на пиедестал войниците, които са уринирали върху труповете на жертвите си, но истината е, че във войната няма правила. Това е поредната от 50те милиона глупости, които се случват в една война. Просто трябва да се прекъсват овреме тия неща. В Югославия например тия неща продължиха твърде дълго, не се намесиха, защото в Югославия няма петрол. Намесиха се когато международните институции нямаше как да мълчат повече.

МИГЕЛ БЛАНКО: Доста срамни бяха събитията в Югославия.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Разбира се, това беше още един голям срам за човечеството. Става още по-иронично като ти кажат, че с една от изстреляните ракети в Персийския залив може да се предотврати глада в Етиопия. Със стойността на една ракета, а се изстреляха стотици. И това е то, доказателството, че това е един огромен бизнес. Бизнес, в който има доста заинтересовани хора това да не секва – президенти на огромни заводи, за които войната е добра новина, решение при криза, животоспасяваща, тъй да се каже.

МИГЕЛ БЛАНКО: Така, гостът ни току-що каза, че войната може да е решение за криза. Нека сега да отидем към други места в света, където вероятно са едни от най-мистериозните мои лични преживявания.

Нека попътуваме към друго кътче на планетата – на американския континент. Тук историята на миналия век ни показва доста голям брой на големи промени. Никарагуа е една от нашите цели. Там още звучи едно име – сандинистите. Познати също като Освободително Национално Сандинистко движение те са основани през 1961 година в Никарагуа от Карлос Фонсека Амадор, Сантос Лопес, Томас Борхе, Херман Помарес Ордоньес и Силвио Майорга. Обявяват се за последователи над движението на Аугусто Сесар Сандино, от който вземат името сандинисти. Въпросното движение е организирало партизанска война срещу американската интервенция в Никарагуа от 1926 до 1933 година. Да разберем малко повече за тази революция ще е част от следващите минути, както и пътуването из Амазония и запознаването с някои от мистериите и.

МИГЕЛ БЛАНКО: Ако искаш преди да отидем в Амазония, където има невероятни места и си имал невероятни преживявания с шаманите, да отидем към Никарагуа.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: В Никарагуа пристигнах на първите свободни избори в 1989 година, е, вторите, защото първите изхвърлиха Сомоза и директно слагат на поста нашия приятел Даниел Ортега. Това, което видях там беше пълна катастрофа и хаос. Когато махат Сомоза поминъкът им е основно памук и казват, да, ама памукът е за американците, дайте да го изкореним. Изкореняват го и насаждат банани – само забравят, че бананите имат нужда от 10 години докато почнат да дават плодове. С това страната е в брутална мизерия 10 години. Начело е сандинисткото движение, аз патрулирах със сандинистите на хондураската граница. Там беше другата страна – Щатите подкрепяха движения срещу комунистическия режим в Никарагуа. Тия патрули бяха кошмарни – движиш се в джунглата и изведнъж попадаш под много интензивен обстрел – нападателите нямаха никакъв проблем – стрелят по теб, хвърлят оръжието и бягат към Хондурас. Ти през това време трябва да ги гониш с раници и какви ли не екипировки, а те бягат към Хондурас и готово. Връщат се, отново ги въоръжават и пак влизат в Никарагуа и почват нови атаки. Невероятни атаки бяха – в Никарагуа например в една плантация за кафе видяхме деца... целите нахапани от паразити и ги питаме – по-добре ли живеете сега, отколкото при Сомоза и отговорът е – ама разбира се, сега, когато сандинистите са на власт господарят не ни бие!

МИГЕЛ БЛАНКО: Със сандинистите господарят не ни бие?!

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, това беше техния огромен успех, утеха – господарят не ги бие! Представяш ли си? Преди 89та година и руснаците са помагали на Никарагуа, защото все пак това са братски комунистически режими, но след 89та СССР се разпада и руснаците почват да се изтеглят – имаше доста руски военни в Никарагуа, защото се надяваха там да направят една „люлка” на комунизма, това щеше да означава един удар в ущърб на Щатите, те и затова играеха контра на руснаците. Страната започна да се разрушава малко по малко, Ортега си замина, Ортега се върна... и човек си задава въпроса, боже, какво се случва? Човекът е единственото животно, което се спъва в един и същи камък два, че и повече пъти. Интересно е да видиш архивите на пресата... там наистина имаше неща за филм. Изготвяш си репортажа – отиваш към министерството на пресата и казваш – така и така, това ми е материалът. Общо взето си правиш по два репортажа – който ще дадеш на министерството и истинския. Материалът ти бива преглеждан обстойно.

МИГЕЛ БЛАНКО: А как го изпращаш?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: По факс, тогава така се пращаха. И ако им хареса имаш нощта в някой бардак в Манагуа и двама войници на вратата безплатно. Ако го харесат. Ако не го харесат -  почваш да имаш проблем – не те водят по никакви събития, има пресконференция – ти не разбираш кога, къде... и се опитват да те махнат от страната по всякакъв начин. И така – винаги си ходиш с два репортажа – истинския и този, който предоставяш.

МИГЕЛ БЛАНКО: И тази цензура е била от сандинистите ли упражнявана?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, точно така, от сандинистите. Страна тотално на ръба във всяко отношение – и руските номера. Отиваш в супермаркета и там има домати – в целия супермаркет това... Имаше хора, които казваха – „абе, ние при Сомоза живеехме по-добре. При Сомоза поне имахме тоалетна хартия, а сега няма.”

МИГЕЛ БЛАНКО: Имаш и една история със смарагди, къде се случи това?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА:  В Колумбия. Отиваме към Мусо, към мините на Мусо, където са 70% от смарагдите на света. Това се контролира от един човек – дон Виктор Карранса. Дон Виктор Карранса е обвинен и е лежал в затвора за създаването на партизанските сили в Колумбия. Много беше трудно да стигнем до него, да го интервюираме, защото се криеше и из цялата страна го търсеха, за да го убият. И чрез губернатора на Кали, приятел, голям човек, бивш губернатор на Кали, бил в затвора за нещата, които се случвали по неговото управление и чрез него успяхме да стигнем до Виктор Карранса. По простата причина, че той имаше имот в равнините, близо до този на дон Виктор. Уговорихме се, че ще се видим с него – но не знаеш кога, къде... нищо. Седим си в хотела и идва един джип 4Х4 – в джипа – мъж, жена и дете. Айде, казва, отиваме към дон Виктор. Ама сега ли? Да, да, сега. Току-що ми звъннаха, бях с жената и детето на пазар – трябва да е сега. Качваме се в колата, пътуваме известно време. След два часа стигаме до имот, който се пази от въоръжени хора. Влизаме в къщата – къщата като по филмите, тоя стил го наричан нарко-романтичен, целия лукс, който можеш да си представиш.

МИГЕЛ БЛАНКО: И това в средата на нищото, така ли?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: В средата на едно поле, стъклени стени, бодигардове и красиви руси жени, включен огромен плазмен телевизор и се обръща един господин, нисичък, с мустак – ей тва е дон Виктор Карранса – очарователен, учтив – „седнете, дайте да догледаме мача” – сядаме с него, говорим си. Питаме – „Как стигнахте до това да имате тези неща?” – „Работа, работа и пак работа, много усилия и това е”. Докато говорим двама седят на вратата с пушки – просто за всеки случай. И както си говорим – хайде да седнем на масата да се навечеряме, той невероятен домакин... и през това време аз си мисля – тоя човек е УБИЕЦ, това е Виктор Карранса, който дава нарежданията за убийства на хора?! Слагат вечерята и той процежда „Рамон, това е студено!” и всички се разтрепериха. „Студено е”, казват му „ама не е студено”, „казах, студено е”, с един тон, с един поглед, че всички буквално се разтрепериха – веднага храната се връща обратно в кухнята, за да се стопли. Това беше дон Виктор Карранса, заведе ни до мините си, обясни ни някои неща от бизнеса си със смарагдите, практически чисто негов бизнес. Казва – диамантите имат цена, има алтернативни източници, цената на смарагдите определям АЗ. Ако кажа – струва пет долара, толкова, ако кажа пет хиляди – пет хиляди. Аз образувам цените – в Тайланд също се добиват смарагди, но нямат цената на колумбийските, защото не са толкова чисти.

МИГЕЛ БЛАНКО: Да отидем към други „колеги”, с които също си общувал – наркодилърите. Как стигна до тях, как се свърза с тях?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Това бяха лесни времена за контакт – бяха предимно малко картелчета в Кали, например.

МИГЕЛ БЛАНКО: Какво означава картел?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Картел е една група – малките са картели с милион долара, говорим за 100, 1000 милиона долара.

МИГЕЛ БЛАНКО: Какво означава това?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Милион долара са парите, които управляват. Това, с което можеш да разполагаш кеш, за да управляваш. Това е големия проблем на дрогата – проблемът на дрогата не е да я продадеш, а да имаш парите. Например в Маями през 80те наемаха къщи, където да оставят парите... нямаше къде да ги държат. Всичките тия проблеми в 80те, когато те убиваха за 700 престъпления на година. Жестока работа беше тогава – сега в момента Маями е тотално променен, но в ония години беше беззаконие.

МИГЕЛ БЛАНКО: И как влезе в контакт с тях?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: В коя ще да е модерна салсотека...

МИГЕЛ БЛАНКО: Салсотека?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Салсотека е дискотека, в която пускат салса. Влизаш в коя да е от модерните и веднага ги виждаш. Обикновено момче – на около 25 години с много жени, пие уиски, този е в бизнеса. Отиваш да говориш с него – те ИСКАТ да ти разкажат. Много искат да ти кажат колко са печени, колко са добри – казват – всичко е мое, момичетата са мои, къщите – абе, целия град е мой. Знам, че ще ме убият преди да съм навършил 30. И чрез това момче отиваш към по-високите нива. И те повечето доста говорят – 90% от наркобосовете харесват рекламата, иска им се хората да ги познават. Представи си само – да имаш пари и да не можеш да ги харчиш?! Големият им проблем беше – отиват да си купят кола, ама с банкноти! Веднага продавачът се обажда в полицията и ги задържат. Един доста умен ми каза – отивам с карта Американ Експрес черна, за да купя Ферари. С нея обаче успяват да го задържат. Да имаш парите и да не можеш да харчиш е ужасно... трябва останалите да знаят колко добър и умен си.  Така малко по малко стигнахме до Чепе Санта Крус, Орехуела, до големите. Големи, големи – какво да ти кажа – значи някои испански певци, от най-известните са идвали за едно частно представление – за около 30-40 души, след което вземат едно куфарче с милион долара и обратно вкъщи. На такова концертче съм виждал един от бодигардовете да слуша с оръжието на рамото си да плаче, слушайки песента. Неща, които тотално те изваждат от представите ти въобще за тия хора. И след това концертче – вземат си куфарчето с милион долара вътре и си се връщат обратно.

МИГЕЛ БЛАНКО: Трафик на животни?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да... това е вече в Амазонската част – преди всичко екваториалната част на Перу. Оттам е много лесно да се изнасят. Много брутален детайл ще кажа – ама знаеш ли как се пренася папагал от джунглата? Това в последно време се прави от югославяните. Папагалите ги обръсват – махат им всичките пера, намъкват ги в пластмасови тръби и им дават половин хапче валиум. В един куфар Samsonite се събират 16 папагала. Обикновено умират половината по време на пътуването. Но останалите – струват 3-4 хиляди евро.

МИГЕЛ БЛАНКО: После им растат перата?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, после им растат перата. Това е начинът да се изведат от там.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА:  Сега в момента в Америка повече се интересуват от трафика на животни, отколкото на дрога. Изведнъж екологичните движения набраха сериозна сила и много по-сериозно се наказва трафика с животни, отколкото с дрога, затова и се търсят повече трафикантите на животни.

МИГЕЛ БЛАНКО: Бил си и с пехотинците в Колумбия?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: В Колумбия, бяхме в зоната на Летисия, в джунглата, в един департамент, който е разделен на 11 по-малки департаментчета и от тях 9 бяха контролирани от партизаните. Беше си голям проблем това, защото овладееха ли Амазонската част можеха оттам да се снабдяват – Бразилия е от едната страна, Перу от другата. Оттам им пристигат доставките и влизат обратно. Говорим за един момент в Колумбия, в който всички, повтарям, всички банкови клонове бяха нападани поне веднъж. Всички банки в страната. Най-лошата работа там е да си бодигард в банка. Бяхме с пехотинците, тренирани в САЩ, много добре екипирани, там наистина се вижда американската подкрепа. С една лодка стигнахме до „фабрика” за наркотици, стреляха по хората, останалите опожариха всичко, за да не остане и следа от нея. Тия фабрики са си в средата на джунглата. По никакъв начин не могат да се открият – нито с хеликоптер, никак, освен ако някой не ти каже, което беше и в нашия случай – така знаехме къде се намира.

МИГЕЛ БЛАНКО: Хайде сега да поговорим малко за преживяванията ти със шамани, които също си имал в Амазония.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: В Амазония има страшно много магия. Шаманът е и лечител и връзка, комуникиращ с другия свят, превежда те по мост към невидимото, към други измерения. Всичко това го правят с растения, песни. Ама не е така, както повечето хора си го представят – дават ти някакви неща, дрогират те и си готов. Не, не те дрогират. Можиш да си пийнеш чайче у дома, но най-много да си умреш от него. Трябва да си там, при човека, с песните, както те казват, трябва да си на ръба на ножа – между живота и смъртта – от тая точка те направлява шамана чрез субстанциите – най-силната е аяуаската...

МИГЕЛ БЛАНКО: Субстанция – дрога или растение на силата?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Растение на силата. Определено растение на силата – не може да се сравни с други неща, аяуаската те отвежда към каквото искаш да видиш, изважда това, което е вътре в теб.

МИГЕЛ БЛАНКО: Видял си при едно от пътуванията си как умира кокошка с песни?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: О, да. Една кокошка си умря от заклинанията. Един магьосник, който работеше със злото ми се похвали, че може да „убие” което си иска животно само със заклинания и песни. Отвърнах му, айде сега, глупости, не ти вярвам. И той казва – „ела тая вечер, и ще видиш”, казвам, „не, тая вечер аз ще ти донеса кокошка, да видим как ще я убиеш”. Купих кокошката, понесох я под мишница, стигнах до там, сложих му я. Както я сложих и тя хукна да бяга, фиксира я той с поглед, погледаха се, кокошката закова без да мърда. Почна да пее някакви песни, твърдят от хиляди години, на кечуа – попя на кечуа и след малко каза – „злото вече е направено, ще умре”. В следващия момент от гърлото на кокошката се процеждат две капки кръв, ритна два пъти и умря. Нямаше някакъв капан, аз държах аз да занеса кокошката и той направи заклинанието пред мен.

МИГЕЛ БЛАНКО: Къде стана това?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: В Амазония, на границата с Еквадор. Заснето е в документалните серии на Магичната Амазония (Amazonia Magica) в интернет може да се намери. Там ще видите – няма никакво движение на камерата – там ще видите перфектно какво се случи, как кокошката си умря без той дори да я докосне.

МИГЕЛ БЛАНКО: Има случаи, в които магията действа.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Това са онези 10%, които са необясними.

МИГЕЛ БЛАНКО: А сега към Африка.

Сменяме мястото – отиваме в Африка – черния континент. За много Африка е забравения континент, депото за суровини на цивилизования свят. От момента, в който картата на Африка е разчертана от колонизаторите в нея са разиграват безброй трагични сценарии. Войната в Заир, диамантите, окабиля???, са думи, които звучат в съзнанието н И преплетени в тях виждаме множество човешки съдби. Наемниците, обогатените от войната ще са участници в това пътешествие.

МИГЕЛ БЛАНКО: Кога стигна до Африка и къде си бил?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: В Африка съм бил практически навсякъде. Работил съм навсякъде. Това е едно от най-суровите места, в които може да те пратят. Там имаш проблеми от министър до обикновен полицай на пътя – винаги е сложно и проблемно да си там. Всички се опитват да вземат нещо от теб и да те приключат.

МИГЕЛ БЛАНКО: Интересното, което споменахме и във въведението е, че Африка е манипулирана изцяло от Европа, хора, които са нямали представа от жителите там просто са начертали граници, разделяйки хора, семейства, племена, култури, начин на живот.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, това е проблемът – че Африка е разчертана из салоните на Лондон и Париж. Вземат линията – това го искам, това не го искам – и това без да знаят за богатствата, които има там. Когато обаче осъзнават какво има по местата – тогава вече почват проблемите. За естествените богатства говорим – например Заир (Конго) е най-голямата грешка, която е допуснал Господ, когато е правил света.

МИГЕЛ БЛАНКО: Най-голямата грешка на Господ?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: О, да, да, там има злато, диаманти, така печално известния колтан, основна суровина за мобилните телефони, лаптопи... и 80% от колтанът в света е в Заир. Ти представяш ли си колко струва това? И там почват едни договорки, черни пари, които текат между различните страни в региона, за да не се плати истинската цена на колтана, да влизат от Руанда или Уганда, ограбват ги – и това се финансира директно от най-големите компании...

МИГЕЛ БЛАНКО: Да, и с диамантите – като оня доста известен филм – „Кървави диаманти”.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, диамантите са финансирали и продължават да финансират, и в това няма никакво съмнение, гражданските войни. В тези толкова богати на суровини държави – единствения начин да се финансират въпросните войни е външната подкрепа – на двете големи държави. Няма други, които могат да го платят.

МИГЕЛ БЛАНКО: Кои две държави могат да го платят?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: САЩ и Китай. Китай, който се и опитва да вкара комунистически идеи в тези държави. САЩ до падането на Берлинската стена ги интересуваше да не допуснат множене на комунистически режими в света. След 90 година и случилото се с Русия, вече тоя им интерес се разми. Оттеглиха подкрепата си от конкретните държави тогава се появиха проблемите с разчертаните с линия граници, защото племената започнаха да искат да се събират, хора отиваха от една държава в друга, другите пък не ги приемаха и почнаха да ги убиват... Също като в Югославия, като ги оставиха да мислят – първото след като се освободят е да помислят за реванш и почват племенните междуособици.

МИГЕЛ БЛАНКО: А с кой се запозна там?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: С доста важни хора. С Лорен Кабила.

МИГЕЛ БЛАНКО: Кабила – президентът на Конго?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Да, преди беше Заир, той като дойде на власт го смени на Конго. Тогава той е заместник командващ на дясното крило на движението на Патрис Лубумба. По онова време има вътрешен конфликт срещу антикомунизма на Мобуту Сесе Секо, подкрепян от американците – да кажем това е една антикомунистическа война. В 90 години американците оттеглят подкрепата си и продължават двубоя си Кабила и Лубумба. В 1965 Че Гевара пристига там – казва – тия правят комунистическа революция, ще ги подкрепя, ще ги науча как се прави. След три дни Че Гевара се връща с думите „Черните не мислят за нищо друго освен за чукане и за пиене” – това са негови думи, извинявам се за израза, „нямат идеали, не вярват в комунизма, не вярват в нищо” – и така, оставил ги.

МИГЕЛ БЛАНКО: Думи на Че Гевара, не за всички тъмнокожи, надявам се да не се приеме по нежелан начин.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Хах, ами, всички, с които се е сблъскал той... за тях са тия думи...

МИГЕЛ БЛАНКО: Не ми се иска да забравяме и едни персонажи, които са неизменни участници – наемниците. Те са участници в повечето конфликти и в Америка и въобще. Сякаш обаче са се променили нещата в момента и в тази насока?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: О, тотално се промени бизнеса, защото в момента вече си е бизнес в чист вид. Преди наемниците – аз си спомням хотел Кисангани в Заир, после Олимпик, където се събираха всички наемници и там се разпределяха задачите – едните на това място, другите на друго. Навремето един наемник може да спечели 600 хил песети на месец, примерно, горе-долу средната заплата на наемник в 80те години. Това не беше лоша заплата. Това се промени тотално. Сега наемниците не се предлагат дори и в списанията – преди във Fortune, се обявяваха, примерно.

МИГЕЛ БЛАНКО: Обявяваха?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Ами да, да речем – „специалист по бомби, управлявам нам-какви си машини...” – тези обяви вече не действат, защото тия специалисти си работят за големите компании.

МИГЕЛ БЛАНКО: А, чакай, има компания – подозирам американска?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Има различни – американската е най-тлъстичката, има австралийска, южноамериканска. Това са огромни компании, занимаващи се точно с това да наемат войници от цял свят и да владеят войните. Американската - Blackwater, дето я знае цял свят, е компания, която разпределя войници по целия свят и всички актуални войни. Във всички американски войни участват войници от Blackwater – по една много простичка причина. Най-щекотливата част от това да пратиш войници където и да било е политическата подкрепа – за да пратиш 10 000 хора повече това трябва да се гласува в Конгреса, да се одобри.

МИГЕЛ БЛАНКО: А когато има и убити?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: А когато има убити е и по-зле – „убит е американски войник, американски гражданин е мъртъв”. Ама по другия начин не е така – наемат се 10 000 войника, изпращат се, ако загинат не се броят за загинали войници. Това са наети хора, кадри – компанията е все едно вид доставчик, контрактор на нещо, тя доставя услуга. Тези компании са собственост на едни от най-важните хора в Щатите – споменатата Blackwater е един от основните спонсори на Републиканската партия на предните избори. Големите контракти ги дава Министерството на Отбраната, така че това си е политическа игра реално.

МИГЕЛ БЛАНКО: Значи има хора, да, то звучи инфантилно това, което ще кажа – но има хора, в чиито интерес е да има войни...

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Ама разбира се.

МИГЕЛ БЛАНКО: Казваш, че много проблеми и кризи се решават с войните, производството на оръжие, компании, които поддържат самите партизани, които уж се бият за някакви техни идеали.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Ами ако се замислиш – по време на Студената война имаше атомно оръжие, което да приключи с планетата 36 пъти – дето се вика накъде отиваме – дай веднъж да я отряскаме и да приключва. Тия 36 пъти са едно огромно състояние в пари, докато на други места има глад, стигаш и до един очебиен извод като гледаш всичките тия неща. Казваш си, като се събират G7, G20 и се почне с декларациите – „ще изкореним глада от света, ще оправим нещата” и си даваш сметка че – не, че в името на това ние да живеем така задължаваме другите да живеят по друг начин, защото няма за всички. Това е реалността, няма защо да се заблуждаваме с друго, да си казваме – ето ние затягаме коланите, даваме на останалите. Не, хора, просто няма за всички, просто не можем всички да живеем на едно и също ниво.

МИГЕЛ БЛАНКО: Има хора които казват, че с всичките пари, които се дадоха на банките за свършването с тази така наречена криза, защото някои смятат че и тя е изкуствено създадена, та с всичките тия пари е можело да се свърши с всички злини на планетата – глад и пр. И пр.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Ама разбира се, това е напълно сигурно. Само дето големите компании никога няма да инвестират в това. Те си инвестират във войните, във въоръжаването... ако искаш друг път можем да говорим за големите трафиканти. В тоя свят виждаш от всичко – виждаш хора, които се посвещават на какво да е във тия конфликти. Това са големите трафиканти. Чуваш някви лични истории на федаините, дето си казваш – е това не може да се случва. На вечеря си с федаини, говориш си с тях, почват да се чукат с чашите – чупят се от силен сблъсък между двама и те изяждат счупеното стъкло, за да ти покажат какви мъже са. С тоя как и с какво ще се биеш? Не можеш да изпратиш армия от млади момчета, обучени в отлични военни училища и отлично въоръжени срещу мъже. Говорим за мъже, които се борят за живота си като ти гризат глезените. Тия определено имат идея как да оцелеят и се борят за единственото, заради което вярвам, че си заслужава да се бориш, за свободата.

МИГЕЛ БЛАНКО: Времето ни изтича, Хуан. Какво си научил досега през всичките тия години, от толкова различни страни, толкова войни, толкова хора?

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: От една страна научих много за същността на човека – добротата на човека, която съм виждал – има страшно много добри хора по света. Хора, които ти дават всичкото си на теб, непознат, докато понасят нечовешко страдание, докато ти си казваш – „това ако ми се случва на мен, няма да го понеса”. За тях това е най-нормалното – има ужасно добри хора по света. И има и хора, които нямат скрупули – за които ти говорих – наистина лошите. Това са тези, които правят да функционира това и се облагодетелстват от цялата свинщина. Големите боклукчии, които се занимават с това всяко нещо да бъде на мястото си, войниците да са там, оръжието да е там, тези, които експлоатират всичко, което могат да експлоатират в един много критичен за една държава момент - как да създадат революция, знаят и как да приключат с нея. Това са истински злите хора, имал съм възможност да говоря с някои от тях – от тях съвсем реално си потреперваш.

МИГЕЛ БЛАНКО: Хуан, благодаря ти за участието.

ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА: Благодаря за поканата.

Трансокеански контакти - будисти в Америка?!

Екстракт от предаването Espacio enBlanco, излъчено на 12 февруари, 2012

Мигел Педреро:  Ако в предната секция говорехме за египтяни в Америка, в тази ще говорим за възможното пристигане до американските брегове на будисти.

Мигел Бланко:  На будисти?

Мигел Педреро:  Да, на будисти. Има общо и с предния път – тези трансокеански контакти между различните култури – както подсказват и настоящите открития – те вървят все в тази линия, та трансокеанските контакти изглежда са били доста по-чести, отколкото си мислим.

Мигел Бланко:  Изглежда така, сякаш до Америка не е достигнал никой, и въпреки това в новата история, която в момента се пише, се оказва, че това е било място, през което всъщност са минали всички. Китайци, други азиатци, негри от Африка и т.н. и т.н.

Мигел Педреро:  Не е толкова странно – изглежда, че Христофор Колумб е открил този нов континент за стара Европа, защото оттам насетне започва завладяването на Америка и това е променило света, но преди това викингите със сигурност, вероятно келтите, египтяни, азиатци и като цяло мореплаватели са стигнали до бреговете – не са променили вероятно толкова историята на този континент както след „откриването” в кавички на този континент, знаете, че на коренните жители не им се нрави да се казва, че са открити, при положение, че те са си били там. За да навлезем в темата ще отидем към едно място в Мексико.

Мигел Бланко:  Къде?

Мигел Педреро:  Уксмал. Припомням си визитата там и беседата с Хорхе Бургос – един от официалните гидове и се сещам за една сцена, когато бяхме до къщата на Костенурките. Костенурките са серия от представяне на богове на маите, които имали мисия да поддържат небосвода. И Бургос ни обясни на нас останалите, които виждахме само серия от конструкции, но той малко по малко ни обясни от какво се състои Уксмал. Каза – сега сме в зоната на Небето – при Къщата на Костенурките и Двореца на Губернатора. Тези обекти представляват Небето в космогонията на маите. По-надолу е Къщата на Монахините, което е в междинната зона, в материалния свят, светът, в който се развиват хората. Има и един друг сектор в който е инфрасветът на маите, където се е играела играта на топка. Градът Уксмал е построен на три нива. Гидът говореше за много неща и аз оставах все по-удивен от чутото. На пръв поглед не виждаш това, но когато ти го обяснят, си даваш сметка, че наистина е така. Каза ни, например, че Двореца на Губернатора е построен, спазвайки серия от параметри в съответствие с наклона на земята. Това ни го казва официалния гид – за ориентацията на сградите спрямо слънцето, луната, Венера и други съзвездия. Говореше за абсолютната симетрия на две змии в Къщата на монахините, симетрия, която няма никакво друго обяснение освен това да са разполагали с невероятно математическо и инженерно познание. Говори ни и за акустика – че ако застанем пред Храма Адивино и викаме, няма да се произведе никакъв звук, нито ек, сякаш гласът изчезва. Обясни ни, че маите са знаели тайната на вдлъбнатите и изпъкналите камъни. Гидът каза – обърнете внимание на камъните – имат серия от резки, това прави звука да изчезне. Какво е било това инженерно и математическо познание, за да направят това? Спомняш ли си когато бяхме в Чичен Ица – беше тъкмо обратното – когато викахме ехото, което се образуваше беше много близо до пърхането на Кецал, който представлява този голям бог, който е Кецалкоатъл. Та, откъде са разполагали с такова познание?

Мигел Бланко:  Имам следният въпрос – какво общо има това с будистите?

Мигел Педреро:  Ето – дотук стигаме. В един момент гидът каза, че има друга серия въпроси – също доста странни – и например в Къщата на Монахините ни казва, че подредбата е доста подобна на тази в Ангкор Ват в Камбоджа. Да, това може да се приеме субективно, но в един момент той ни казва – вижте тези каменни статуи, виждат се съвсем ясно серия статуи, които представят седнали хора в поза лотос, ръце върху колената и макар самите ръце да не са запазени, сякаш естественото предположение е, че представят мудри. Мудрите са свещени знаци, в които позицията на ръцете е от основно значение за правилното движение на енергията при азиатските упражнения по медитация. Любопитно? И изведнъж казва, но ако искате да видите нещо наистина впечатляващо, нека отидем в музея – малкия музей на Уксмал. Там се сблъскваме с друга каменна статуя с по-голям размер, която представя човек с ясно изразени азиатски черти, седнал в поза лотос,  с един пръст отпред в индуистки стил и с ръце, които ясно показват мудри. Абсолютно ясно и отчетливо се вижда – цялостното усещане е за това – за будистка статуя, за будист в състояние на медитация, който е поставил ръцете си в такава поза...

Мигел Бланко:  В храм на маите.

Мигел Педреро:  Да... будист в храм на маите.

Мигел Бланко:  Ами ето ви една идея – ако планирате пътуване за Уксмал – не пропускайте тази странна статуя в малкия музей на Уксмал, която не бива да изпускате. На теб очевидно ти е направила страхотно впечатление.

Мигел Педреро:  О, страшно е вълнуващо и няма как да не се забележи. Изключително ясно се вижда, че едната ръка е в позиция на мудра, освен това – седнал в поза лотос и освен това с цяла серия будистки отлики. И това не е единствения град на маите, в който има подобни следи от камък за евентуални будистки влияния. Да отидем в Хондурас, към град Копан. Там също има серия каменни скулптури на крале, които управлявали този град, и те също са направили мудри с ръцете си. Освен това има и стела в музея на един от монарсите, познат като Конехо XVIII, която има ясно изявени ориенталски черти – това може да провери всеки в интернет. Има друга стела, която изглежда изобразява слон. Има и още следи и в Мексико – други индикатори за подобно будистко влияние. Също така без съмнение имаме ориенталски текстове – в конкретния случай китайски, които се отнасят до пътуването на няколко будистки монаси към Америка. Датирането на това пътуване е 636 година след Христа – годината в която се публикуват няколко тома – 56 по-конкретно – историята на династията Лианг – от 502 до 557. В един фрагмент от тези томове се говори за пътуване, реализирано от будистки монах в пети век след Христа – пропътувал 10 хиляди км на изток от Китай към далечно царство, в което не съществували металите и монахът и спътниците му се посветили към обръщането на местните към будистката религия. Това място е наречено Фусан. Не се знае кое е истинското му местоположение, но определено много неща клонят това да е Америка – както от дистанцията – 10 хил. км, както и заради посоката на изток от Китай.    

Мигел Бланко:  С това, Мигел, искаш да кажеш, че има доказателства за идването на хора на Американския континент от други места, за които не сме подозирали и които могат да хвърлят светлина върху големите размери на Сеньор Пакал, например – и има вероятност това да не е същество, пристигнало от друга планета, а от други континенти тук на земята.

Мигел Педреро:  Да – за мен поне няма никакво съмнение, че е имало подобни презокеански контакти – в днешно време това не е някаква ерес да се сподели – в днешно време все повече учени и изследователи отличават тази линия. И ето и един чудесен пример за това, за което говорим. Скоро завърши едно изследване на много високо ниво, в което участваха институти по физика и география, по геофизика. Това изследване беше проведено от УНАМ – Автономен Университет на Мексико – един от водещите университети там. Там участваха физици, географи, геофизици, историци и целта на изследването беше точно да се намерят следи от тази преколумбова епоха между определени източни култури и определени мезоамерикански такива – и по-конкретно на маите. Една от участничките е д-р Габриела Гусси, зам-директор на научния музей на УНАМ и тя направи няколко декларации относно някои доста силни доказателства за наличие на връзка между Мезоамерика и Азия. Нека да я чуем.

Eлементите, които подкрепят тази хипотеза за от една страна географски, които са в т.нар. „черни течения” от Азия към Америка и отново към Азия, технологични – корабите, които  две хиляди години пр. Хр.са наподобявали тези, които е използвал Христофор Колумб. От друга страна има други доказателства в хромозомни изследвания на пилета, намерени в археологически разкопки в Чили, подобни на тези в Полинезия.  Нашето изследване се състои в химически и минеарологични проучвания на нефрит и други камъни, чиито произход е възможно да бъде в Азия – и по-специално Корея.

Мигел Бланко:  Колко е интересно това за генетичните изследвания на пилетата, нали?

Мигел Педреро:  Да. Има и още открития по тази линия. Например – преди няколко години се направи ДНК анализ на 104 мумии, намерени на 1500 години. Това са известните мумии от пустинята Атакама, в Чили. Та, в този ДНК анализ се откриха много неща, но, парадоксално, но това, което е интересното в нашата връзка е, че в две от тези мумии са страдали и починали от азиатски тип левкемия, тип, който се среща най-вече при японците. Това е доста любопитно, нали? Но извън тези доста тежки научни доказателства, д-р Габриела Гусси се обръща и към други индикатори, които имат по-общи неща с традициите – по-конкретно погребалните - на съответните американски и азиатски култури. Нека чуем:

Между боговете на двете култури има много общи черти. В погребалните им ритуали голяма роля имат нефрита и други зелени камъни, в звученето на някои думи, във физиономиите на погребаните.

Мигел Бланко:  Прилики във физиономиите – много интересно, нали? Иска ми се да припомня какво ни сподели предния път за някои египетски мумии със следи от никотин и кока.

Мигел Педреро:  Да.

Мигел Бланко:  Доста странни прилики, които едва ли може да обясним с настоящите традиционни исторически теории. Колко малко всъщност са ни казали за това...

Мигел Педреро:  Да, и хубавото е, че в момента ние имаме серия от технически методи – като ДНК анализите, например, или токсикологичните анализи, които ни дават данни, които просто са там и не може да се оборят. Сега е хубаво да се предложи интерпретация – както ти в момента спомена за египетските мумии – то как да коментираш факти, които просто са там. Теорията казва, че тютюна и коката са традиционни за Америка култури , донесени от Христофор Колумб с откриването на Америките. След като тези вещества са в телата на мумии от хиляди години преди откритието на Колумб – просто е имало такъв контакт  и точка – няма какво повече да се обсъжда. Но забележи – от археологическа гледна точка има и дори още повече прилики между двете култури. Преди няколко години китайски археолози намериха под водите на езеро Фуксиан, в провинция Юнан, серия от пирамиди – 8 на брой, но три от тях приковаха вниманието на специалистите. Те са на етажи, обединени от стълби – много прилични на тези на маите. Още повече – самите археолози стигат до това сравнение и са поразени от приликата на тези три пирамиди с тези на маите. Единственото, което се знае, че въпросните пирамиди са строени от хора, уседнали на това място, преди малко повече от две хиляди години.

Мигел Бланко:  А какво би могло да ни казва това – че въпросните са пътували до Америка и са направили подобни на американските пирамиди или че някои маи са били в Китай до това езеро?

Мигел Педреро:  Друга възможност е двете цивилизации да са имали общ корен. Щом самите археолози са били поразени от приликата между тези неща, наистина би следвало да има някакъв вид връзка между тях...

Мигел Бланко:  Или както често се казва, че вероятно е имало раса Майка в един период от развитието на човечеството.

Мигел Педреро:  Да, разбира се, вероятно ще остане за коментар някой следващ път, защото има достатъчно индикации за една обща култура Майка, но да продължим с археологията. Също изненада е откриването на няколко фигури в зоната Тлатилко в Мексико – селище на около три хиляди години преди Христа. Тези фигури представляват жени с големи бедра, които доста приличат на фигурки открити край река Инд в Пакистан. Но има и още...

Мигел Бланко:  Чакай, тук е хубаво да се каже и за фигурките, които могат да се намерят в музея в Кайро, които могат да те побъркат, защото приличат страшно на тези, които са изложени в антропологичния музей в Мексико, Гватемала и, включително, и в Китай...

Мигел Педреро:  Да, но нека проследим още няколко намека, още няколко индикатора. Професор Густаво Варгас, който беше професор в Националния Институт по Антропология и История в Мексико, публикува един труд, озаглавен – „Китай в Мексико преди Колумб”. Там даваше различни доказателства, които предполагаха тази връзка между Изтока и определени мезоамерикански култури.  На мен вниманието ми е привлечено основно от един въпрос – той говори за една китайска антична система за писане и изчисление, която се състояла във връзване на възели на въжета с различни форми, цветове и дистанция, които били нумерична и комуникационна система. Изненадващо, това бил метод, използван и от инките. Освен приликата в технологията, обаче, изненадващо сходство има и в именуването на въпросните системи – китайците нарекли тази техника „ки пию”, а инките „кипус”. Това е удивително сходство в звученето. Прилики могат да се намерят и в обработката на нефрита – и на двете места е широко застъпена обработката на този камък.

Мигел Бланко:  На китайците сякаш нефритът много им е харесвал?

Мигел Педреро:  Да, точно така. Освен това проф. Варгас коментира някои прилики между комплексните изчисления за прогнозиране на слънчеви и лунни затъмнения, които имали маите и китайците, само че в периода на една конкретна династия – Хан. Сякаш едните са прехвърлили техниките на другите. Естествено има и много прилики, които могат да се установят от биологическите науки, от патоанатомните анализи, ДНК анализи, традициите, които отново сочат за подобна връзка. Ако искаш в някой от следващите пъти можем да навлезем малко повече в тази връзка на ниво традиции между Азия и Мезоамерика – на будистите и на маите по-конкретно.

Мигел Бланко:  Един от слушателите пише, че маите са правили акупунктура с бодлите на определен кактус – което също посочва връзка между двете места. Колко неща не са се казали. Радваме се, че от това място – радиото, можем поне да поставим началото на една дискусия и всеки слушател със своите познания и интереси, би могъл да привнесе още детайли по нея.

Мигел Педреро:  В крайна сметка основното е да се сложат фактите на масата. Всеки слушател, който се чувства заинтригуван може да продължи и да разследва за още детайли.

Мигел Бланко:  Благодаря, Мигел, чакат ни още много нови приключения с теб по тази и по други вълнуващи теми.