МИГЕЛ БЛАНКО:
Сега не ни остава нищо друго освен да представим нашия гост – имахме много
молби той отново да гостува в студиото, тъй че добре дошъл на Хуан Хосе
Ревенга.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Добре заварил, Мигел.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Удоволствие е, че отново си с нас.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Удоволствието е мое.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Откъде се връщаш сега – ти си сериозен пътешественик.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Бях до САЩ, правим разни неща там, опитваме се да снимаме филм,
преговаряме с телевизии. В много отношения там са различни – много
по-позитивни, усмихнати и амбициозни.
МИГЕЛ БЛАНКО: Как
се промени светът на медиите в Испания.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: О, да, промени се и се налага да се адаптира. Тенденциите в момента
нямат нищо общо с тези преди десет години. Телевизията е рекламата. А рекламите
спаднаха толкова драстично, че наистина никой не го очакваше. А няма начин да
оцелее една телевизия без рекламата.
МИГЕЛ БЛАНКО: А в
Щатите ти работиш по сериал, който ще се разпространява в няколко от
най-големите латиноамерикански телевизии.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, точно така. Досега сме направили доста документални филми и ги
продадохме на едни от най-големите телевизионни канали – 62 филма сме продали
до момента, а сега подготвяме програма за загадките на историята. Много
интересна тема във формат, който е много познат, но много завладяващ – може да
се казват едни и същи неща, защото някои от фактите са известни, но също така
можем да търсим и намираме нови неща, както и да ги разкажем по нов начин, а
телевизията е медията за това. Телевизията се гледа от дете на пет години и от
човек на 65. И на двамата трябва да се хареса по същия начин.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Тъй, ти си правил доста документални филми повечето с по-мистериозна насоченост
– Митичната Америка, Магичната Америка.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да. Правили сме 7-8 серии – Магичната Амазония, Митичната Америка.
Доста серии сме направили наистина с една основен мотор – магията, мистерията,
скритото и онова, което предстои да открием. В този наш модерен век, в който
няма проблем да се разходиш на луната, а не познаваме света, по който стъпваме
в момента, че и по-лошото – унищожаваме го преди да го опознаем.
МИГЕЛ БЛАНКО: Да,
за нещастие. Това, което малко хора знаят за теб е, че си бил военен
кореспондент и си бил в много горещи точки на света от последните години.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, точно така. Общо взето оттам започна всичко от 70те и най-вече
80те години, виждал съм повечето конфликти от първа ръка – Никарагуа, Салвадор,
Панама, после живях в Русия, Чечения, Армения, Карабах, Грузия, Осетия –
големите войни – гражданските войни. Гражданските войни са най- най- жестоките.
Това е защото в крайна сметка най-страдащите са цивилното население.
МИГЕЛ БЛАНКО: В
Ирак бил ли си?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, бях. Последният път когато бях там се говореше за евентуалните
оръжия за масово унищожение. Стигнах аз до Ирак – и там нямаше абсолютно нищо.
Две седмици преди инвазията беше първото ми пътуване в Ирак.
Войниците бяха с едни униформи – една с една еднакви
нямаше, някои нямаха обувки, повечето нямаха и оръжие даже. Танковете не
функционираха, бяха ги закопали в земята
и останало само дулото да стърчи, сякаш е оръдие. Да движиш дулото на
една или на друга страна в пустинята ръчно, защото нищо друго не функционираше
– това бяха оръжията за масово унищожение в Ирак. Ситуацията беше ужасяваща –
разпадащи се болници, ембаргото се виждаше на всяка крачка – след десет години
ембарго нямаше нищо в болниците, имаше много болни от рак – това от първата
война в Персийския залив през 1991 и все още се раждаха деца с рак, защото
бомбите, с които са воювали са имали плутоний. Реално се е воювало с мини-
атомни бомби.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Това е накратко нашият гост тази вечер, а сега ще попътуваме. Ще бъдем в
различни точки на света, за да видим аспект от човешката същност, който за
съжаление все още присъства. След това кратко въведение продължаваме:
Историята на познатия като СССР претърпя една от най-драматичните
трансформации в скорошната история на човечеството. Много братоубийствени войни
доведоха до разпада на една от най-големите сили на миналия век. Войните в
Армения, Нагорно Карабах, Чечения, Осетия или Грузия разчлениха последната
комунистическа сила на планетата. За сравнително кратко време се нарисуваха
нови граници и се създадоха нови държави. И докато се изживяваше процесът на
промяна и революции много участници започнаха да преживяват отново историята –
като казаците. Нашият гост е бил там няколко години, изживявайки от първо лице
някои от тези драматични промени. В следващите минути ще ни разкаже част от
опита си.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Да уточним, ти си бил военен кореспондент, нали?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да. Това беше една избрана от мен професия, защото в годините на моята
младост тази професия ти даваше много. Да видиш истината от мястото, където се
случва. Както е при войната например – има две страни, при които да отидеш – от
страната на агресора или от страната на мачкания. Истината ще намериш когато отидеш
от страната на мачкания. Агресорът ще те посрещне много добре, ще те повози в
един автобус по избран маршрут за 4те неща, които той иска да видиш, ще ти
поднесе светът в неговите очи. А мачкания е този, който реално страда – когато
си сред народа или сред това партизанско движение, които нямат дори оръжие, 4
наемни войника зле платени, когато видиш това си даваш сметка, че това е
истинската война. Войната – най-голямата помия, която може да съществува и
най-големия бизнес. Именно чрез него са се направили големите богатства – и
продължават да се правят всеки път все повече и повече.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Кога пристигна в Русия?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Ами бях в Никарагуа през 1989, когато падна Берлинската стена и имах
възможността да отида да живея в Русия в годината 90та година и бях там до 93 –
цялата перестройка. Бях 4-5 месеца в Русия, връщах се за месец в Испания и
така. Онази Русия беше нещо средно между прекрасна и омагьосваща. Например –
бях там когато се отвори първия Макдоналдс в Москва. Тва си беше преживяване –
при минус 12 градуса и опашка от 3 км хора, чакащи да си купят хамбургер.
МИГЕЛ БЛАНКО: Три
километра опашка?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, три километра опашка на улицата, за да си купиш хамбургер.
Естествено, в Русия си... имаше и едно препродаване. Купуваш хамбургерите и
отиваш накрая на опашката – искаш повече, ама са навити да ти дадат, за да не
ги чакат тия три километра и естествено плащаш повече, ама не трябва да чакаш. Ей
това е комичната част на Русия. Бях там и когато се направи първия нощен клуб –
беше голяма емоция. Беше поместен в дворец – прекрасен, невероятен дворец,
пълен с впечатляващи рускини беше управлявано това чудо от син на голяма клечка
в Политбюро. Той управляваше целия бизнес с кокаина и проституцията в цяла
Русия тогава. И като си говорих с него го питах – добре как е възможно да се
достигне до такива нива на организираната престъпност в Русия. И той ми отвърна
– „Виж, ще ти го обясня доста лесничко, когато сицилианците бяха прости козари,
ние имахме мафия.”
МИГЕЛ БЛАНКО:
Хуан, човек се пита как една толкова структурирана страна – сила, която
противостоеше на САЩ в много аспекти, в някои от съревнованията включително
беше и много по-напреднала от САЩ. И в един момент, буквално изведнъж, за
страшно кратко време и стига до такива нива на корупция и мафия.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да. Корупцията там е съществувала доста отдавна. Знаеш ли един въпрос,
който често ми задаваха руснаците по улицата – „Слушайте, ние наистина ли сме
богати? Ние сме голяма сила?” – „Ами да, вие и американците – това са двете
големи сили в света” – и отговорът винаги беше един – „Ние? Ама ние винаги сме
били бедни.” Сред обикновения народ никога не се е виждала голямата сила на
Русия. Винаги е липсвало от всичко. Излизаш с торба – винаги с торба и отиваш
да купиш сирене, а се връщаш с обувки. Това е имало. Имаше един хипермаркет на
Червения площад, който в момента е един от най-скъпите центрове в света, там се
продават бижута и суперлуксозни стоки, та отиваш там и един ден там има само
габардин. Имаше и шалове и като цяло си казваш – майко мила, как могат тия хора
да оцелеят по този начин. Имаше хотели и естествено тогава струваха нещо от
типа на пет песети. Ама жестоки хотели – чаршафите им с огромни дупки от мишки.
Същият хотел, със същите продупчени чаршафи днес струва 300 долара.
МИГЕЛ БЛАНКО: Не
са променили нищо.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, не са променили нищо, не знаеха как да се адаптират и към цените.
Беше един имагинерен, утопичен свят. Защото там просто нямаше нищо и така
прехваленото американско разузнаване, което беше открило невероятни неща в
областта на науката предимно, също бе подведено... повечето от нещата, които
руснаците твърдяха, че имат, ги нямаха и са успявали да заблудят и американците
в това отношение. Например руската армия – ами че тя беше в абсолютно хаотична
ситуация. Атомни ракети, чутовни опити за пресушаване на морета и за правене на
язовири. Аралско море, например, което е
най-голямото екологично престъпление в историята. Това е море със сладка вода и
са искали да отведат водата му за съседните страни – провинциите, които тогава
са граничели с него – Казахстан, Узбекистан, искали да направят язовир от това
море. И как – с атомни експлозии!
МИГЕЛ БЛАНКО:
Така ли?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, с атомни експлозии са направили каналите. Сега изяждаш един заек
от Казахстан и заболяваш от рак. Такива ми ти неща. Морето са го пресушили 100
км навътре и виждаш кораби в средата на пустинята и камилите се разхождат
наоколо. Успяха да пресушат море, превръщайки го в пустиня и водата е погълната
от пустинята!
МИГЕЛ БЛАНКО: Аз
пък като отидох в Русия първия път ме задържаха за седмица, взеха ми паспорта и
не ми позволиха да изляза от хотела. Избягах и ме хванаха няколко човека от КГБ
– доста внушителни и си ме прибраха обратно в хотела. Така разбрах малко повече
за Русия.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Хааах, ами, да, подкупът не важи за тия хора.
МИГЕЛ БЛАНКО: Да,
в тоя случай наистина не можах да използвам това оръжие. Много от нас
пътешествениците доста пъти използваме това оръжие на различни места.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Нека само да споделя със слушателите, че говорим за тези аспекти, защото
представят една страна от човешката същност, доста непозната и тъмна и за която
не се говори особено много и ще видите, че по-късно ще говорим за няколко души,
които правят подобни неща в името на това ние, останалата част от цивилизования
свят да живеем по начина, по който
живеем.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Точно така – аз ги наричам наистина лошите.
МИГЕЛ БЛАНКО: Тъй
да ги оставим за малко. Хайде да отидем към войните – Осетия, Нагорно
Карабах... Кога стигаш до тези места, къде точно стигаш, какво ти се случва,
какво чувстваш
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Ами бяха доста трудни моменти. За да стигна до Нагорно Карабах
трябваше да летя през територията на Азербайджан. Да летиш там означаваше, че
по теб ще се стреля.
МИГЕЛ БЛАНКО: Все
още ли беше в територията на Съветския съюз?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, все още беше в рамките на Съветския съюз, но беше започнал
моментът на разчленяването. Беше се стигнала фазата, в която самолетите,
приземени на дадена територията ставаха собственост на съответната държава,
т.е. започваше разчленяването, но започваха да карат помежду си. И за да
прелетим територията ни качват на военен самолет – самолетът нямаше седалки
само огромно вместилище на хиляди литри самолетно гориво, горивото, което е
нужно за връщането. Отиват там, сипват горивото в резервоара, качват ранените и
се връщат обратно. И тръгваме, на всичкото отгоре сядаме върху горивото, защото
няма къде другаде. Виждаш как от тоя ”резервоар” леко прикапва гориво, викаш
си, мале, сякаш нещата не отиват на добре, и тогава започват да те обстрелват
отдолу. Аз влязох в кабината на пилота и му казвам – май стрелят отдолу, а той
казва – да, ама няма страшно, обстрелват с топлинни ракети, най-важното е да не
се насочат към крилата, затова ще изгасим двигателя, ако засегнат опашката все
имаме шанс да се приземим. Пилотът запали всички светлини, беше един изпечен
военен пилот и самолетът светва отвсякъде. Казвам, добре, а откъде си сигурен,
че не могат да ни ударят? Казва, „ами долу имат два радара, докато нямат три не
могат да ни засекат в пространството, че да ни ударят”. Казвам, добре, а как
знаете, че са два, ами не са три? Еми, ще разберем, че са три като свалят
самолет! И така, забавно е да знаеш, че е възможно да си пушечно месо. И така
успяхме да стигнем до град Степанакерт. Степанакерт по това време беше
бомбардиран всеки ден. Той е горе-долу центърът на Нагорно Карабах. Стигаме до
хотел, който е наполовина разрушен – от едната страна няма прозорци, няма нищо,
руини, от другата, що-годе приличен. Рецепционистката тръгва да ни настанява и
ни слага в порутената част. Ние казваме, ама как, тук сме толкова високо в
планината, как ще спим в тия руини, че даже и прозорци няма. И тя ни отговори –
а, не, тук ще спите, защото тази вечер ще бомбардират другата част. И така,
останахме да спим там в порутената част. Това бяха нощи, в които съжителствахме
с ранени, операции за махане на куршуми от крайници. Видяхме супер сурови
типове – т.нар. донски казаци – това са едни от най-суровите типове въобще.
Виждаш как им махат част от шрапнел без анестезия, без стон, голяма история.
Имат си един техен закон казаците – не се бият с ръце. А иначе още си се бият.
МИГЕЛ БЛАНКО: Не
могат да се бият с ръце? Защо?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Заради нараняванията, които могат да си причинят. С главата се бият
основно. Видях един казак една вечер как изяжда 12 пържени яйца. Такива неща –
виждаш как пият коняк от пластмасова бутилка. Имаше един казак, с който се разбирах доста
добре – пътувахме доста заедно, кога с автобус, кога не, той беше винаги с мен,
вечерите сме си пиели коняк, абе въобще горе-долу дружка мога да го нарека. И
тръгваме да „превземаме” едно село. Хората виждат, че пристигат казаците и се
разбягват като пилци. Ама казакът все едно нищо – и първият, който хваща, моя
приятел, дет си пиехме, тоя чаровник с едни ножици за подкастряне му отряза
гениталиите! И тва беше – селото беше наше вече. И така влязохме в селото, а аз
си дадох сметка какво може да ми се случи на мен с подобни хора. И така си
завоюваха територии. Това е реалността на живота. Реалността, която много пъти
просто не може да се скрие, а може би и не трябва, защото трябва да се знае за
тия хора, за тия събития, за тези, които пък разбогатяват на гърба на
страдащите от конфликтите. После, от позицията на цивилизовани хора ние казваме
– аууу, зверове, такива жестоки хора, те трябва да са в затвора, те са
ненужни... ами, ето, подобен тип хора въдворяват реда, в който ние живеем, те
поддържат състоянието на нещата такова, че ние, т.нар. цивилизовани хора да
живеем по начина, по който го правим.
МИГЕЛ БЛАНКО: Тъй
– и всичките тия неща, детайли ти си ги съобщавал в медиите?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, тогава работех за Ya, ако се сещаш за този вестник. Започнах да работя в
телевизия в Русия – тогава започнах и с телевизия да се занимавам. Трябваше да
се приуча и пригодя към нови условия – в телевизията можех да започна с
видеото. По онова време беше възможно да изкараш месец, правейки фотографии и
репортаж, после да се върнеш и да получи прилична сума пари от него. Сега не е
така. Сега репортажът го правиш, пускаш го вечерта по сателитната връзка и утре
снимката ти вече не струва нищо. В телевизията започнах с камери да правя
видеоматериали. Това беше в 90те – тогава телевизиите имаха нужда от репортажи,
а също имаше и глад за кореспонденти. Така имах възможността да пребродя
кажи-речи цяла Русия в правенето на тези материали. През степите, към полярните
области, тогава започваха да правят хранилищата за атомни отпадъци – започваха
да умират ескимосите на полуостров Ямал. Какво ставаше там – атомните отпадъци
ги изхвърлят директно в леда, започва климатична промяна – ледът започва да се
топи, а ескимосите да умират. И руското решение е – какво толкова се е случило,
местим хората на друго място, все им е тая и на тях, нали всичко там е в лед.
Това са големите руски решения.
МИГЕЛ БЛАНКО: Бил
си също така със Шевернадзе?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: С Шевернадзе в Грузия, наричаха го Касапина, представяш ли си? Беше
министър на външните работи на бившия СССР, последния външен министър и за
награда го слагат за президент на Грузия. И това е най-суровия и кръвожаден
тип, който е минавал по тия земи. Син на пощальон / биографията му в уикипедия
казва, че е учител - б.пр./, с много мижава подготовка. Неговото управление
беше съпътствано от много протести по улиците на Тбилиси, протестиращите бяха
разпръсквани с газ и като бягаш по улицата прегърбен си казваш, боже, какво
правя тук, уморих се от това да тичам прегънат надве... И като достигнеш до тоя
момент какво правя тук, може да съм на друго място е доста тежко, но от друга
страна от медията, в която работиш те изпращат някъде и не можеш да откажеш –
да кажеш – ами, не, благодаря, аз не искам да ходя там. Никога не можеш да
откажеш задача... това си е правило за кореспондентите ако искаш да те търсят.
Освен това – войната е една от същностите на живота, с нея можеш да си обясниш
много от нещата, които виждаш в живота си... най-големия си страх, прилив на
огромен адреналин усещаш по такива места.
МИГЕЛ БЛАНКО: А
какво казваха хората от слабата страна във войните, потърпевшите от тези
зверства?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Потърпевшите... ами това са хората, които споделят с теб малкото,
което имат, приемат те в къщата си... аз съм спал в къщи на абсолютно
непознати... това сега не можеш да го направиш, защото времената се промениха
страшно, но вървиш по някакъв път, виждаш врата, почукваш – отварят ти, приемат
те, домакинът те слага да спиш в неговото легло, той спи на пода, дава ти
храната си, той не яде... Това беше руската гостоприемност – омагьосващи,
омайващи, въпреки обстоятелствата. Жалкото е, че, колкото по-малко контакт имат
хората от третия свят с нашия цивилизован, толкова по-гостоприемни и приятни са
хората. Цивилизацията може и да ги образова, но по-често опошлява хората.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Какво стана със Шевернадзе?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Ами Шевернадзе в крайна сметка се поддаде на натиска на народа си и се
отказа от президенстския пост, а също напусна страната. Реално той остави
страната в състояние на гражданска война, загубена гражданска война, защото
всички граждански войни в крайна сметка се губят от народа. Война, за да дойде
следващия, понякога той е по-зле от предишния, но съблюдава същия режим, държи
се по същия начин, всичко върви по стария начин.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Продължава ли това състояние на доразчленяване на бившия Съветски съюз?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да.
МИГЕЛ БЛАНКО: И функционира
така – на основата на корупцията?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да. Корупцията беше основното, което имаха и имат... никога няма да го
оставят, както и властта. Да речем силата на частната собственост не
съществуваше, обаче сега се разпредели тази част от баницата – хотелите,
всякакви други бизнеси в момента са на военните. Който е бил полковник преди –
еми сега има два хотела, да речем, лейтенант – два магазина... Те си
разпределиха властта между тях си – виждаш има избори, те си ги манипулират и
се получават резултатите, които са им удобни. Там са си на фазата на Пиночет –
има протести по университетите – а, добре, ама у кой са танковете. Ама народа
се оплаквал, липсват елементарни неща – няма проблеми... като бях там позволиха
на хората да продават по улиците. И хората излизат на улицата и какво продават
мислиш? Начи някви опашки от хора – един има един чорап, друг има електрическа
крушка... ей това продават – ти представяш ли си? Толкова хора излязоха да
продават, че трябваше да го забранят – и се стига пак до революция – абе, я да
оставите хората да си продават там! Това са то, големите измами, големите
илюзии ... Като летях за натам в самолета от време на време срещах наши
предприемачи – ресторантьори – отиваме казва към Русия, ще купим ресторант там,
имаме руски съдружници... Казвам им, хора руските ви съдружници имат друго име
– това е мафия, много внимавайте. „Амиии, луд ли си, тия са супер, няма никакви
притеснения!”. Подписват договора и след три месеца ги виждам с едни потънали
гемии – казвам, какво стана с ресторанта? „Леле, казват, леле, тихо човек,
тихо, че изгоря!”. „Е, казвам, щом е изгорял отивате да уредите подробностите и
няма страшно!”, а те ми отвръщат „абе, оказа се, че има клауза в договора, на
която не сме обърнали внимание като сме подписвали, и в нея пише, че ако
ресторантът изгори губим всичко... и сега на същото място строят италиански
ресторант”. Други пък ми казват – имам гаранция от руска банка за предоставяне
на ИТ услуги – сега им продавам компютри, обаче руска банка гарантира бизнеса.
Отвръщам – ти знаеш ли какво е руска банка? Казвам – руска банка, това е един
фургон... отварят го, дават ти документите, подпечатват ти ги и си готов – ей
това е руска банка.
МИГЕЛ БЛАНКО: Ама
има и добри хора в Русия, сега да не слагаме петно на всички руснаци!
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Боже, естествено... разкошни хора има в Русия. Русия е един напълно
завършен свят – със своята култура, с местата, които можеш да посетиш, а
най-впечатляващото са хората.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Това и е богатството на Русия – хората.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, точно така. Страдали са като народ толкова, колкото вероятно нито
един друг народ по света по време на втората световна война – страната, която
губи най-много хора. По улицата има много инвалиди с медалите от това време –
виждаш това огромно страдание, което са изтърпели, но и съкровището, което те
имат, защото наистина говорим за техен си отделен свят.
МИГЕЛ БЛАНКО: И
какво разбра за себе си от този първи етап на войни?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Че във войната няма правила. Няма да слагаме на пиедестал войниците,
които са уринирали върху труповете на жертвите си, но истината е, че във
войната няма правила. Това е поредната от 50те милиона глупости, които се
случват в една война. Просто трябва да се прекъсват овреме тия неща. В
Югославия например тия неща продължиха твърде дълго, не се намесиха, защото в
Югославия няма петрол. Намесиха се когато международните институции нямаше как
да мълчат повече.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Доста срамни бяха събитията в Югославия.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Разбира се, това беше още един голям срам за човечеството. Става още
по-иронично като ти кажат, че с една от изстреляните ракети в Персийския залив
може да се предотврати глада в Етиопия. Със стойността на една ракета, а се
изстреляха стотици. И това е то, доказателството, че това е един огромен
бизнес. Бизнес, в който има доста заинтересовани хора това да не секва –
президенти на огромни заводи, за които войната е добра новина, решение при
криза, животоспасяваща, тъй да се каже.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Така, гостът ни току-що каза, че войната може да е решение за криза. Нека сега
да отидем към други места в света, където вероятно са едни от най-мистериозните
мои лични преживявания.
Нека попътуваме към друго кътче на планетата – на американския континент.
Тук историята на миналия век ни показва доста голям брой на големи промени.
Никарагуа е една от нашите цели. Там още звучи едно име – сандинистите. Познати
също като Освободително Национално Сандинистко движение те са основани през
1961 година в Никарагуа от Карлос Фонсека Амадор, Сантос Лопес, Томас Борхе,
Херман Помарес Ордоньес и Силвио Майорга. Обявяват се за последователи над
движението на Аугусто Сесар Сандино, от който вземат името сандинисти.
Въпросното движение е организирало партизанска война срещу американската
интервенция в Никарагуа от 1926 до 1933 година. Да разберем малко повече за
тази революция ще е част от следващите минути, както и пътуването из Амазония и
запознаването с някои от мистериите и.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Ако искаш преди да отидем в Амазония, където има
невероятни места и си имал невероятни преживявания с шаманите, да отидем към
Никарагуа.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: В Никарагуа пристигнах на първите свободни избори в 1989 година, е,
вторите, защото първите изхвърлиха Сомоза и директно слагат на поста нашия
приятел Даниел Ортега. Това, което видях там беше пълна катастрофа и хаос.
Когато махат Сомоза поминъкът им е основно памук и казват, да, ама памукът е за
американците, дайте да го изкореним. Изкореняват го и насаждат банани – само
забравят, че бананите имат нужда от 10 години докато почнат да дават плодове. С
това страната е в брутална мизерия 10 години. Начело е сандинисткото движение,
аз патрулирах със сандинистите на хондураската граница. Там беше другата страна
– Щатите подкрепяха движения срещу комунистическия режим в Никарагуа. Тия
патрули бяха кошмарни – движиш се в джунглата и изведнъж попадаш под много
интензивен обстрел – нападателите нямаха никакъв проблем – стрелят по теб,
хвърлят оръжието и бягат към Хондурас. Ти през това време трябва да ги гониш с
раници и какви ли не екипировки, а те бягат към Хондурас и готово. Връщат се,
отново ги въоръжават и пак влизат в Никарагуа и почват нови атаки. Невероятни
атаки бяха – в Никарагуа например в една плантация за кафе видяхме деца...
целите нахапани от паразити и ги питаме – по-добре ли живеете сега, отколкото
при Сомоза и отговорът е – ама разбира се, сега, когато сандинистите са на
власт господарят не ни бие!
МИГЕЛ БЛАНКО: Със
сандинистите господарят не ни бие?!
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, това беше техния огромен успех, утеха – господарят не ги бие!
Представяш ли си? Преди 89та година и руснаците са помагали на Никарагуа,
защото все пак това са братски комунистически режими, но след 89та СССР се
разпада и руснаците почват да се изтеглят – имаше доста руски
военни в Никарагуа, защото се надяваха там да направят една „люлка” на
комунизма, това щеше да означава един удар в ущърб на Щатите, те и затова
играеха контра на руснаците. Страната започна да се разрушава малко по малко,
Ортега си замина, Ортега се върна... и човек си задава въпроса, боже, какво се
случва? Човекът е единственото животно, което се спъва в един и същи камък два,
че и повече пъти. Интересно е да видиш архивите на пресата... там наистина
имаше неща за филм. Изготвяш си репортажа – отиваш към министерството на
пресата и казваш – така и така, това ми е материалът. Общо взето си правиш по
два репортажа – който ще дадеш на министерството и истинския. Материалът ти бива
преглеждан обстойно.
МИГЕЛ БЛАНКО: А
как го изпращаш?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: По факс, тогава така се пращаха. И ако им хареса имаш нощта в някой
бардак в Манагуа и двама войници на вратата безплатно. Ако го харесат. Ако не
го харесат - почваш да имаш проблем – не
те водят по никакви събития, има пресконференция – ти не разбираш кога, къде...
и се опитват да те махнат от страната по всякакъв начин. И така – винаги си
ходиш с два репортажа – истинския и този, който предоставяш.
МИГЕЛ БЛАНКО: И
тази цензура е била от сандинистите ли упражнявана?
ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА:
Да, точно така, от сандинистите. Страна тотално на ръба във всяко отношение – и
руските номера. Отиваш в супермаркета и там има домати – в целия супермаркет
това... Имаше хора, които казваха – „абе, ние при Сомоза живеехме по-добре. При
Сомоза поне имахме тоалетна хартия, а сега няма.”
МИГЕЛ БЛАНКО:
Имаш и една история със смарагди, къде се случи това?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: В Колумбия. Отиваме към Мусо,
към мините на Мусо, където са 70% от смарагдите на света. Това се контролира от
един човек – дон Виктор Карранса. Дон Виктор Карранса е обвинен и е лежал в
затвора за създаването на партизанските сили в Колумбия. Много беше трудно да
стигнем до него, да го интервюираме, защото се криеше и из цялата страна го
търсеха, за да го убият. И чрез губернатора на Кали, приятел, голям човек, бивш
губернатор на Кали, бил в затвора за нещата, които се случвали по неговото
управление и чрез него успяхме да стигнем до Виктор Карранса. По простата
причина, че той имаше имот в равнините, близо до този на дон Виктор. Уговорихме
се, че ще се видим с него – но не знаеш кога, къде... нищо. Седим си в хотела и
идва един джип 4Х4 – в джипа – мъж, жена и дете. Айде, казва, отиваме към дон
Виктор. Ама сега ли? Да, да, сега. Току-що ми звъннаха, бях с жената и детето
на пазар – трябва да е сега. Качваме се в колата, пътуваме известно време. След
два часа стигаме до имот, който се пази от въоръжени хора. Влизаме в къщата –
къщата като по филмите, тоя стил го наричан нарко-романтичен, целия лукс, който
можеш да си представиш.
МИГЕЛ БЛАНКО: И
това в средата на нищото, така ли?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: В средата на едно поле, стъклени стени, бодигардове и красиви руси
жени, включен огромен плазмен телевизор и се обръща един господин, нисичък, с
мустак – ей тва е дон Виктор Карранса – очарователен, учтив – „седнете, дайте
да догледаме мача” – сядаме с него, говорим си. Питаме – „Как стигнахте до това
да имате тези неща?” – „Работа, работа и пак работа, много усилия и това е”.
Докато говорим двама седят на вратата с пушки – просто за всеки случай. И както
си говорим – хайде да седнем на масата да се навечеряме, той невероятен
домакин... и през това време аз си мисля – тоя човек е УБИЕЦ, това е Виктор
Карранса, който дава нарежданията за убийства на хора?! Слагат вечерята и той
процежда „Рамон, това е студено!” и всички се разтрепериха. „Студено е”, казват
му „ама не е студено”, „казах, студено е”, с един тон, с един поглед, че всички
буквално се разтрепериха – веднага храната се връща обратно в кухнята, за да се
стопли. Това беше дон Виктор Карранса, заведе ни до мините си, обясни ни някои
неща от бизнеса си със смарагдите, практически чисто негов бизнес. Казва –
диамантите имат цена, има алтернативни източници, цената на смарагдите
определям АЗ. Ако кажа – струва пет долара, толкова, ако кажа пет хиляди – пет
хиляди. Аз образувам цените – в Тайланд също се добиват смарагди, но нямат
цената на колумбийските, защото не са толкова чисти.
МИГЕЛ БЛАНКО: Да
отидем към други „колеги”, с които също си общувал – наркодилърите. Как стигна
до тях, как се свърза с тях?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Това бяха лесни времена за контакт – бяха предимно малко картелчета в
Кали, например.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Какво означава картел?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Картел е една група – малките са картели с милион долара, говорим за
100, 1000 милиона долара.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Какво означава това?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Милион долара са парите, които управляват. Това, с което можеш да
разполагаш кеш, за да управляваш. Това е големия проблем на дрогата – проблемът
на дрогата не е да я продадеш, а да имаш парите. Например в Маями през 80те
наемаха къщи, където да оставят парите... нямаше къде да ги държат. Всичките
тия проблеми в 80те, когато те убиваха за 700 престъпления на година. Жестока
работа беше тогава – сега в момента Маями е тотално променен, но в ония години
беше беззаконие.
МИГЕЛ БЛАНКО: И
как влезе в контакт с тях?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: В коя ще да е модерна салсотека...
МИГЕЛ БЛАНКО:
Салсотека?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Салсотека е дискотека, в която пускат салса. Влизаш в коя да е от
модерните и веднага ги виждаш. Обикновено момче – на около 25 години с много
жени, пие уиски, този е в бизнеса. Отиваш да говориш с него – те ИСКАТ да ти
разкажат. Много искат да ти кажат колко са печени, колко са добри – казват –
всичко е мое, момичетата са мои, къщите – абе, целия град е мой. Знам, че ще ме
убият преди да съм навършил 30. И чрез това момче отиваш към по-високите нива.
И те повечето доста говорят – 90% от наркобосовете харесват рекламата, иска им
се хората да ги познават. Представи си само – да имаш пари и да не можеш да ги
харчиш?! Големият им проблем беше – отиват да си купят кола, ама с банкноти!
Веднага продавачът се обажда в полицията и ги задържат. Един доста умен ми каза
– отивам с карта Американ Експрес черна, за да купя Ферари. С нея обаче успяват
да го задържат. Да имаш парите и да не можеш да харчиш е ужасно... трябва
останалите да знаят колко добър и умен си.
Така малко по малко стигнахме до Чепе Санта Крус, Орехуела, до големите.
Големи, големи – какво да ти кажа – значи някои испански певци, от
най-известните са идвали за едно частно представление – за около 30-40 души,
след което вземат едно куфарче с милион долара и обратно вкъщи. На такова
концертче съм виждал един от бодигардовете да слуша с оръжието на рамото си да
плаче, слушайки песента. Неща, които тотално те изваждат от представите ти
въобще за тия хора. И след това концертче – вземат си куфарчето с милион долара
вътре и си се връщат обратно.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Трафик на животни?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да... това е вече в Амазонската част – преди всичко екваториалната
част на Перу. Оттам е много лесно да се изнасят. Много брутален детайл ще кажа
– ама знаеш ли как се пренася папагал от джунглата? Това в последно време се
прави от югославяните. Папагалите ги обръсват – махат им всичките пера,
намъкват ги в пластмасови тръби и им дават половин хапче валиум. В един куфар Samsonite се събират 16 папагала. Обикновено умират половината по
време на пътуването. Но останалите – струват 3-4 хиляди евро.
МИГЕЛ БЛАНКО:
После им растат перата?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, после им растат перата. Това е начинът да се изведат от там.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Сега в момента в Америка повече
се интересуват от трафика на животни, отколкото на дрога. Изведнъж екологичните
движения набраха сериозна сила и много по-сериозно се наказва трафика с
животни, отколкото с дрога, затова и се търсят повече трафикантите на животни.
МИГЕЛ БЛАНКО: Бил
си и с пехотинците в Колумбия?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: В Колумбия, бяхме в зоната на Летисия, в джунглата, в
един департамент, който е разделен на 11 по-малки департаментчета и от тях 9
бяха контролирани от партизаните. Беше си голям проблем това, защото овладееха
ли Амазонската част можеха оттам да се снабдяват – Бразилия е от едната страна,
Перу от другата. Оттам им пристигат доставките и влизат обратно. Говорим за
един момент в Колумбия, в който всички, повтарям, всички банкови клонове бяха
нападани поне веднъж. Всички банки в страната. Най-лошата работа там е да си
бодигард в банка. Бяхме с пехотинците, тренирани в САЩ, много добре екипирани,
там наистина се вижда американската подкрепа. С една лодка стигнахме до
„фабрика” за наркотици, стреляха по хората, останалите опожариха всичко, за да
не остане и следа от нея. Тия фабрики са си в средата на джунглата. По никакъв
начин не могат да се открият – нито с хеликоптер, никак, освен ако някой не ти
каже, което беше и в нашия случай – така знаехме къде се намира.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Хайде сега да поговорим малко за преживяванията ти със шамани, които също си
имал в Амазония.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: В Амазония има страшно много магия. Шаманът е и лечител и връзка,
комуникиращ с другия свят, превежда те по мост към невидимото, към други измерения.
Всичко това го правят с растения, песни. Ама не е така, както повечето хора си
го представят – дават ти някакви неща, дрогират те и си готов. Не, не те
дрогират. Можиш да си пийнеш чайче у дома, но най-много да си умреш от него.
Трябва да си там, при човека, с песните, както те казват, трябва да си на ръба
на ножа – между живота и смъртта – от тая точка те направлява шамана чрез
субстанциите – най-силната е аяуаската...
МИГЕЛ БЛАНКО:
Субстанция – дрога или растение на силата?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Растение на силата. Определено растение на силата – не може да се
сравни с други неща, аяуаската те отвежда към каквото искаш да видиш, изважда
това, което е вътре в теб.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Видял си при едно от пътуванията си как умира кокошка с песни?
ХУАН ХОСЕ РЕВЕНГА:
О, да. Една кокошка си умря от заклинанията. Един магьосник, който работеше със
злото ми се похвали, че може да „убие” което си иска животно само със
заклинания и песни. Отвърнах му, айде сега, глупости, не ти вярвам. И той казва
– „ела тая вечер, и ще видиш”, казвам, „не, тая вечер аз ще ти донеса кокошка,
да видим как ще я убиеш”. Купих кокошката, понесох я под мишница, стигнах до
там, сложих му я. Както я сложих и тя хукна да бяга, фиксира я той с поглед,
погледаха се, кокошката закова без да мърда. Почна да пее някакви песни,
твърдят от хиляди години, на кечуа – попя на кечуа и след малко каза – „злото
вече е направено, ще умре”. В следващия момент от гърлото на кокошката се
процеждат две капки кръв, ритна два пъти и умря. Нямаше някакъв капан, аз
държах аз да занеса кокошката и той направи заклинанието пред мен.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Къде стана това?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: В Амазония, на границата с Еквадор. Заснето е в документалните серии
на Магичната Амазония (Amazonia Magica) в интернет може да се намери. Там ще видите – няма
никакво движение на камерата – там ще видите перфектно какво се случи, как
кокошката си умря без той дори да я докосне.
МИГЕЛ БЛАНКО: Има
случаи, в които магията действа.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Това са онези 10%, които са необясними.
МИГЕЛ БЛАНКО: А
сега към Африка.
Сменяме мястото – отиваме в Африка – черния континент. За много Африка е забравения
континент, депото за суровини на цивилизования свят. От момента, в който
картата на Африка е разчертана от колонизаторите в нея са разиграват безброй
трагични сценарии. Войната в Заир, диамантите, окабиля???, са думи, които
звучат в съзнанието н И преплетени в тях виждаме множество човешки съдби.
Наемниците, обогатените от войната ще са участници в това пътешествие.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Кога стигна до Африка и къде си бил?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: В Африка съм бил практически навсякъде. Работил съм навсякъде. Това е
едно от най-суровите места, в които може да те пратят. Там имаш проблеми от
министър до обикновен полицай на пътя – винаги е сложно и проблемно да си там.
Всички се опитват да вземат нещо от теб и да те приключат.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Интересното, което споменахме и във въведението е, че Африка е манипулирана
изцяло от Европа, хора, които са нямали представа от жителите там просто са
начертали граници, разделяйки хора, семейства, племена, култури, начин на
живот.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, това е проблемът – че Африка е разчертана из салоните на Лондон и
Париж. Вземат линията – това го искам, това не го искам – и това без да знаят
за богатствата, които има там. Когато обаче осъзнават какво има по местата –
тогава вече почват проблемите. За естествените богатства говорим – например
Заир (Конго) е най-голямата грешка, която е допуснал Господ, когато е
правил света.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Най-голямата грешка на Господ?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: О, да, да, там има злато, диаманти, така печално известния колтан,
основна суровина за мобилните телефони, лаптопи... и 80% от колтанът в света е
в Заир. Ти представяш ли си колко струва това? И там почват едни договорки,
черни пари, които текат между различните страни в региона, за да не се плати
истинската цена на колтана, да влизат от Руанда или Уганда, ограбват ги – и
това се финансира директно от най-големите компании...
МИГЕЛ БЛАНКО: Да,
и с диамантите – като оня доста известен филм – „Кървави диаманти”.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, диамантите са финансирали и продължават да финансират, и в това
няма никакво съмнение, гражданските войни. В тези толкова богати на суровини
държави – единствения начин да се финансират въпросните войни е външната
подкрепа – на двете големи държави. Няма други, които могат да го платят.
МИГЕЛ БЛАНКО: Кои
две държави могат да го платят?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: САЩ и Китай. Китай, който се и опитва да вкара комунистически идеи в
тези държави. САЩ до падането на Берлинската стена ги интересуваше да не
допуснат множене на комунистически режими в света. След 90 година и случилото
се с Русия, вече тоя им интерес се разми. Оттеглиха подкрепата си от
конкретните държави тогава се появиха проблемите с разчертаните с линия
граници, защото племената започнаха да искат да се събират, хора отиваха от
една държава в друга, другите пък не ги приемаха и почнаха да ги убиват... Също
като в Югославия, като ги оставиха да мислят – първото след като се освободят е
да помислят за реванш и почват племенните междуособици.
МИГЕЛ БЛАНКО: А с
кой се запозна там?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: С доста важни хора. С Лорен Кабила.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Кабила – президентът на Конго?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Да, преди беше Заир, той като дойде на власт го смени на Конго. Тогава
той е заместник командващ на дясното крило на движението на Патрис Лубумба. По
онова време има вътрешен конфликт срещу антикомунизма на Мобуту Сесе Секо,
подкрепян от американците – да кажем това е една антикомунистическа война. В 90
години американците оттеглят подкрепата си и продължават двубоя си Кабила и
Лубумба. В 1965 Че Гевара пристига там – казва – тия правят комунистическа
революция, ще ги подкрепя, ще ги науча как се прави. След три дни Че Гевара се
връща с думите „Черните не мислят за нищо друго освен за чукане и за пиене” –
това са негови думи, извинявам се за израза, „нямат идеали, не вярват в
комунизма, не вярват в нищо” – и така, оставил ги.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Думи на Че Гевара, не за всички тъмнокожи, надявам се да не се приеме по
нежелан начин.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Хах, ами, всички, с които се е сблъскал той... за тях са тия думи...
МИГЕЛ БЛАНКО: Не
ми се иска да забравяме и едни персонажи, които са неизменни участници –
наемниците. Те са участници в повечето конфликти и в Америка и въобще. Сякаш
обаче са се променили нещата в момента и в тази насока?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: О, тотално се промени бизнеса, защото в момента вече си е бизнес в
чист вид. Преди наемниците – аз си спомням хотел Кисангани в Заир, после
Олимпик, където се събираха всички наемници и там се разпределяха задачите –
едните на това място, другите на друго. Навремето един наемник може да спечели
600 хил песети на месец, примерно, горе-долу средната заплата на наемник в 80те
години. Това не беше лоша заплата. Това се промени тотално. Сега наемниците не
се предлагат дори и в списанията – преди във Fortune, се обявяваха, примерно.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Обявяваха?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Ами да, да речем – „специалист по бомби, управлявам нам-какви си
машини...” – тези обяви вече не действат, защото тия специалисти си работят за
големите компании.
МИГЕЛ БЛАНКО: А,
чакай, има компания – подозирам американска?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Има различни – американската е най-тлъстичката, има австралийска,
южноамериканска. Това са огромни компании, занимаващи се точно с това да наемат
войници от цял свят и да владеят войните. Американската - Blackwater, дето я знае цял свят, е компания, която разпределя
войници по целия свят и всички актуални войни. Във всички американски войни
участват войници от Blackwater – по една много простичка причина. Най-щекотливата част от
това да пратиш войници където и да било е политическата подкрепа – за да пратиш
10 000 хора повече това трябва да се гласува в Конгреса, да се одобри.
МИГЕЛ БЛАНКО: А
когато има и убити?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: А когато има убити е и по-зле – „убит е американски войник,
американски гражданин е мъртъв”. Ама по другия начин не е така – наемат се 10
000 войника, изпращат се, ако загинат не се броят за загинали войници. Това са
наети хора, кадри – компанията е все едно вид доставчик, контрактор на нещо, тя
доставя услуга. Тези компании са собственост на едни от най-важните хора в
Щатите – споменатата Blackwater е един от основните спонсори на Републиканската партия на
предните избори. Големите контракти ги дава Министерството на Отбраната, така
че това си е политическа игра реално.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Значи има хора, да, то звучи инфантилно това, което ще кажа – но има хора, в
чиито интерес е да има войни...
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Ама разбира се.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Казваш, че много проблеми и кризи се решават с войните, производството на
оръжие, компании, които поддържат самите партизани, които уж се бият за някакви
техни идеали.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Ами ако се замислиш – по време на Студената война имаше атомно оръжие,
което да приключи с планетата 36 пъти – дето се вика накъде отиваме – дай
веднъж да я отряскаме и да приключва. Тия 36 пъти са едно огромно състояние в
пари, докато на други места има глад, стигаш и до един очебиен извод като
гледаш всичките тия неща. Казваш си, като се събират G7,
G20 и се почне с декларациите –
„ще изкореним глада от света, ще оправим нещата” и си даваш сметка че – не, че
в името на това ние да живеем така задължаваме другите да живеят по друг начин,
защото няма за всички. Това е реалността, няма защо да се заблуждаваме с друго,
да си казваме – ето ние затягаме коланите, даваме на останалите. Не, хора,
просто няма за всички, просто не можем всички да живеем на едно и също ниво.
МИГЕЛ БЛАНКО: Има
хора които казват, че с всичките пари, които се дадоха на банките за
свършването с тази така наречена криза, защото някои смятат че и тя е
изкуствено създадена, та с всичките тия пари е можело да се свърши с всички
злини на планетата – глад и пр. И пр.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Ама разбира се, това е напълно сигурно. Само дето големите компании
никога няма да инвестират в това. Те си инвестират във войните, във
въоръжаването... ако искаш друг път можем да говорим за големите трафиканти. В
тоя свят виждаш от всичко – виждаш хора, които се посвещават на какво да е във
тия конфликти. Това са големите трафиканти. Чуваш някви лични истории на
федаините, дето си казваш – е това не може да се случва. На вечеря си с
федаини, говориш си с тях, почват да се чукат с чашите – чупят се от силен
сблъсък между двама и те изяждат счупеното стъкло, за да ти покажат какви мъже
са. С тоя как и с какво ще се биеш? Не можеш да изпратиш армия от млади
момчета, обучени в отлични военни училища и отлично въоръжени срещу мъже.
Говорим за мъже, които се борят за живота си като ти гризат глезените. Тия
определено имат идея как да оцелеят и се борят за единственото, заради което
вярвам, че си заслужава да се бориш, за свободата.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Времето ни изтича, Хуан. Какво си научил досега през всичките тия години, от
толкова различни страни, толкова войни, толкова хора?
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: От една страна научих много за същността на човека – добротата на
човека, която съм виждал – има страшно много добри хора по света. Хора, които
ти дават всичкото си на теб, непознат, докато понасят нечовешко страдание,
докато ти си казваш – „това ако ми се случва на мен, няма да го понеса”. За тях
това е най-нормалното – има ужасно добри хора по света. И има и хора, които
нямат скрупули – за които ти говорих – наистина лошите. Това са тези, които
правят да функционира това и се облагодетелстват от цялата свинщина. Големите
боклукчии, които се занимават с това всяко нещо да бъде на мястото си,
войниците да са там, оръжието да е там, тези, които експлоатират всичко, което
могат да експлоатират в един много критичен за една държава момент - как да
създадат революция, знаят и как да приключат с нея. Това са истински злите
хора, имал съм възможност да говоря с някои от тях – от тях съвсем реално си
потреперваш.
МИГЕЛ БЛАНКО:
Хуан, благодаря ти за участието.
ХУАН ХОСЕ
РЕВЕНГА: Благодаря за поканата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар