Мигел Педреро: Ако в предната секция говорехме за египтяни в
Америка, в тази ще говорим за възможното пристигане до американските брегове на
будисти.
Мигел Бланко: На будисти?
Мигел Педреро: Да, на будисти. Има общо и с предния път –
тези трансокеански контакти между различните култури – както подсказват и
настоящите открития – те вървят все в тази линия, та трансокеанските контакти
изглежда са били доста по-чести, отколкото си мислим.
Мигел Бланко: Изглежда така, сякаш до Америка не е достигнал
никой, и въпреки това в новата история, която в момента се пише, се оказва, че
това е било място, през което всъщност са минали всички. Китайци, други
азиатци, негри от Африка и т.н. и т.н.
Мигел Педреро: Не е толкова странно – изглежда, че Христофор
Колумб е открил този нов континент за стара Европа, защото оттам насетне
започва завладяването на Америка и това е променило света, но преди това
викингите със сигурност, вероятно келтите, египтяни, азиатци и като цяло
мореплаватели са стигнали до бреговете – не са променили вероятно толкова
историята на този континент както след „откриването” в кавички на този
континент, знаете, че на коренните жители не им се нрави да се казва, че са
открити, при положение, че те са си били там. За да навлезем в темата ще отидем
към едно място в Мексико.
Мигел Бланко: Къде?
Мигел Педреро: Уксмал. Припомням си визитата там и беседата с
Хорхе Бургос – един от официалните гидове и се сещам за една сцена, когато
бяхме до къщата на Костенурките. Костенурките са серия от представяне на богове
на маите, които имали мисия да поддържат небосвода. И Бургос ни обясни на нас
останалите, които виждахме само серия от конструкции, но той малко по малко ни
обясни от какво се състои Уксмал. Каза – сега сме в зоната на Небето – при Къщата
на Костенурките и Двореца на Губернатора. Тези обекти представляват Небето в
космогонията на маите. По-надолу е Къщата на Монахините, което е в междинната
зона, в материалния свят, светът, в който се развиват хората. Има и един друг
сектор в който е инфрасветът на маите, където се е играела играта на топка.
Градът Уксмал е построен на три нива. Гидът говореше за много неща и аз оставах
все по-удивен от чутото. На пръв поглед не виждаш това, но когато ти го
обяснят, си даваш сметка, че наистина е така. Каза ни, например, че Двореца на Губернатора
е построен, спазвайки серия от параметри в съответствие с наклона на земята. Това
ни го казва официалния гид – за ориентацията на сградите спрямо слънцето,
луната, Венера и други съзвездия. Говореше за абсолютната симетрия на две змии
в Къщата на монахините, симетрия, която няма никакво друго обяснение освен това
да са разполагали с невероятно математическо и инженерно познание. Говори ни и
за акустика – че ако застанем пред Храма Адивино и викаме, няма да се произведе
никакъв звук, нито ек, сякаш гласът изчезва. Обясни ни, че маите са знаели
тайната на вдлъбнатите и изпъкналите камъни. Гидът каза – обърнете внимание на
камъните – имат серия от резки, това прави звука да изчезне. Какво е било това
инженерно и математическо познание, за да направят това? Спомняш ли си когато
бяхме в Чичен Ица – беше тъкмо обратното – когато викахме ехото, което се
образуваше беше много близо до пърхането на Кецал, който представлява този
голям бог, който е Кецалкоатъл. Та, откъде са разполагали с такова познание?
Мигел Бланко: Имам следният въпрос – какво общо има това с
будистите?
Мигел Педреро: Ето – дотук стигаме. В един момент гидът каза,
че има друга серия въпроси – също доста странни – и например в Къщата на
Монахините ни казва, че подредбата е доста подобна на тази в Ангкор Ват в
Камбоджа. Да, това може да се приеме субективно, но в един момент той ни казва
– вижте тези каменни статуи, виждат се съвсем ясно серия статуи, които
представят седнали хора в поза лотос, ръце върху колената и макар самите ръце
да не са запазени, сякаш естественото предположение е, че представят мудри. Мудрите
са свещени знаци, в които позицията на ръцете е от основно значение за
правилното движение на енергията при азиатските упражнения по медитация.
Любопитно? И изведнъж казва, но ако искате да видите нещо наистина
впечатляващо, нека отидем в музея – малкия музей на Уксмал. Там се сблъскваме с
друга каменна статуя с по-голям размер, която представя човек с ясно изразени
азиатски черти, седнал в поза лотос, с
един пръст отпред в индуистки стил и с ръце, които ясно показват мудри. Абсолютно
ясно и отчетливо се вижда – цялостното усещане е за това – за будистка статуя,
за будист в състояние на медитация, който е поставил ръцете си в такава поза...
Мигел Бланко: В храм на маите.
Мигел Педреро: Да... будист в храм на маите.
Мигел Бланко: Ами ето ви една идея – ако планирате пътуване
за Уксмал – не пропускайте тази странна статуя в малкия музей на Уксмал, която
не бива да изпускате. На теб очевидно ти е направила страхотно впечатление.
Мигел Педреро: О, страшно е вълнуващо и няма как да не се
забележи. Изключително ясно се вижда, че едната ръка е в позиция на мудра,
освен това – седнал в поза лотос и освен това с цяла серия будистки отлики. И
това не е единствения град на маите, в който има подобни следи от камък за
евентуални будистки влияния. Да отидем в Хондурас, към град Копан. Там също има
серия каменни скулптури на крале, които управлявали този град, и те също са направили
мудри с ръцете си. Освен това има и стела в музея на един от монарсите, познат
като Конехо XVIII, която има ясно изявени ориенталски черти – това може да
провери всеки в интернет. Има друга стела, която изглежда изобразява слон. Има
и още следи и в Мексико – други индикатори за подобно будистко влияние. Също
така без съмнение имаме ориенталски текстове – в конкретния случай китайски,
които се отнасят до пътуването на няколко будистки монаси към Америка.
Датирането на това пътуване е 636 година след Христа – годината в която се
публикуват няколко тома – 56 по-конкретно – историята на династията Лианг – от
502 до 557. В един фрагмент от тези томове се говори за пътуване, реализирано
от будистки монах в пети век след Христа – пропътувал 10 хиляди км на изток от
Китай към далечно царство, в което не съществували металите и монахът и
спътниците му се посветили към обръщането на местните към будистката религия. Това
място е наречено Фусан. Не се знае кое е истинското му местоположение, но
определено много неща клонят това да е Америка – както от дистанцията – 10 хил.
км, както и заради посоката на изток от Китай.
Мигел Бланко: С това, Мигел, искаш да кажеш, че има
доказателства за идването на хора на Американския континент от други места, за
които не сме подозирали и които могат да хвърлят светлина върху големите
размери на Сеньор Пакал, например – и има вероятност това да не е същество,
пристигнало от друга планета, а от други континенти тук на земята.
Мигел Педреро: Да – за мен поне няма никакво съмнение, че е
имало подобни презокеански контакти – в днешно време това не е някаква ерес да
се сподели – в днешно време все повече учени и изследователи отличават тази
линия. И ето и един чудесен пример за това, за което говорим. Скоро завърши
едно изследване на много високо ниво, в което участваха институти по физика и
география, по геофизика. Това изследване беше проведено от УНАМ – Автономен
Университет на Мексико – един от водещите университети там. Там участваха
физици, географи, геофизици, историци и целта на изследването беше точно да се
намерят следи от тази преколумбова епоха между определени източни култури и определени
мезоамерикански такива – и по-конкретно на маите. Една от участничките е д-р
Габриела Гусси, зам-директор на научния музей на УНАМ и тя направи няколко
декларации относно някои доста силни доказателства за наличие на връзка между
Мезоамерика и Азия. Нека да я чуем.
Eлементите, които подкрепят тази хипотеза за от една
страна географски, които са в т.нар. „черни течения” от Азия към Америка и
отново към Азия, технологични – корабите, които две хиляди години пр. Хр.са наподобявали тези,
които е използвал Христофор Колумб. От друга страна има други доказателства в
хромозомни изследвания на пилета, намерени в археологически разкопки в Чили,
подобни на тези в Полинезия. Нашето
изследване се състои в химически и минеарологични проучвания на нефрит и други
камъни, чиито произход е възможно да бъде в Азия – и по-специално Корея.
Мигел Бланко: Колко е интересно това за генетичните
изследвания на пилетата, нали?
Мигел Педреро: Да. Има и още открития по тази линия. Например
– преди няколко години се направи ДНК анализ на 104 мумии, намерени на 1500
години. Това са известните мумии от пустинята Атакама, в Чили. Та, в този ДНК
анализ се откриха много неща, но, парадоксално, но това, което е интересното в
нашата връзка е, че в две от тези мумии са страдали и починали от азиатски тип
левкемия, тип, който се среща най-вече при японците. Това е доста любопитно,
нали? Но извън тези доста тежки научни доказателства, д-р Габриела Гусси се
обръща и към други индикатори, които имат по-общи неща с традициите –
по-конкретно погребалните - на съответните американски и азиатски култури. Нека
чуем:
Между боговете на двете култури има много общи черти. В
погребалните им ритуали голяма роля имат нефрита и други зелени камъни, в
звученето на някои думи, във физиономиите на погребаните.
Мигел Бланко: Прилики във физиономиите – много интересно,
нали? Иска ми се да припомня какво ни сподели предния път за някои египетски
мумии със следи от никотин и кока.
Мигел Педреро: Да.
Мигел Бланко: Доста странни прилики, които едва ли може да
обясним с настоящите традиционни исторически теории. Колко малко всъщност са ни
казали за това...
Мигел Педреро: Да, и хубавото е, че в момента ние имаме серия
от технически методи – като ДНК анализите, например, или токсикологичните
анализи, които ни дават данни, които просто са там и не може да се оборят. Сега
е хубаво да се предложи интерпретация – както ти в момента спомена за
египетските мумии – то как да коментираш факти, които просто са там. Теорията
казва, че тютюна и коката са традиционни за Америка култури , донесени от
Христофор Колумб с откриването на Америките. След като тези вещества са в
телата на мумии от хиляди години преди откритието на Колумб – просто е имало
такъв контакт и точка – няма какво
повече да се обсъжда. Но забележи – от археологическа гледна точка има и дори
още повече прилики между двете култури. Преди няколко години китайски археолози
намериха под водите на езеро Фуксиан, в провинция Юнан, серия от пирамиди – 8
на брой, но три от тях приковаха вниманието на специалистите. Те са на етажи,
обединени от стълби – много прилични на тези на маите. Още повече – самите
археолози стигат до това сравнение и са поразени от приликата на тези три
пирамиди с тези на маите. Единственото, което се знае, че въпросните пирамиди
са строени от хора, уседнали на това място, преди малко повече от две хиляди
години.
Мигел Бланко: А какво би могло да ни казва това – че
въпросните са пътували до Америка и са направили подобни на американските
пирамиди или че някои маи са били в Китай до това езеро?
Мигел Педреро: Друга възможност е двете цивилизации да са
имали общ корен. Щом самите археолози са били поразени от приликата между тези
неща, наистина би следвало да има някакъв вид връзка между тях...
Мигел Бланко: Или както често се казва, че вероятно е имало
раса Майка в един период от развитието на човечеството.
Мигел Педреро: Да, разбира се, вероятно ще остане за коментар
някой следващ път, защото има достатъчно индикации за една обща култура Майка,
но да продължим с археологията. Също изненада е откриването на няколко фигури в
зоната Тлатилко в Мексико – селище на около три хиляди години преди Христа.
Тези фигури представляват жени с големи бедра, които доста приличат на фигурки
открити край река Инд в Пакистан. Но има и още...
Мигел Бланко: Чакай, тук е хубаво да се каже и за фигурките,
които могат да се намерят в музея в Кайро, които могат да те побъркат, защото
приличат страшно на тези, които са изложени в антропологичния музей в Мексико,
Гватемала и, включително, и в Китай...
Мигел Педреро: Да, но нека проследим още няколко намека, още
няколко индикатора. Професор Густаво Варгас, който беше професор в Националния
Институт по Антропология и История в Мексико, публикува един труд, озаглавен –
„Китай в Мексико преди Колумб”. Там даваше различни доказателства, които
предполагаха тази връзка между Изтока и определени мезоамерикански
култури. На мен вниманието ми е
привлечено основно от един въпрос – той говори за една китайска антична система
за писане и изчисление, която се състояла във връзване на възели на въжета с
различни форми, цветове и дистанция, които били нумерична и комуникационна
система. Изненадващо, това бил метод, използван и от инките. Освен приликата в
технологията, обаче, изненадващо сходство има и в именуването на въпросните системи
– китайците нарекли тази техника „ки пию”, а инките „кипус”. Това е удивително
сходство в звученето. Прилики могат да се намерят и в обработката на нефрита –
и на двете места е широко застъпена обработката на този камък.
Мигел Бланко: На китайците сякаш нефритът много им е
харесвал?
Мигел Педреро: Да, точно така. Освен това проф. Варгас
коментира някои прилики между комплексните изчисления за прогнозиране на
слънчеви и лунни затъмнения, които имали маите и китайците, само че в периода
на една конкретна династия – Хан. Сякаш едните са прехвърлили техниките на
другите. Естествено има и много прилики, които могат да се установят от
биологическите науки, от патоанатомните анализи, ДНК анализи, традициите, които
отново сочат за подобна връзка. Ако искаш в някой от следващите пъти можем да
навлезем малко повече в тази връзка на ниво традиции между Азия и Мезоамерика –
на будистите и на маите по-конкретно.
Мигел Бланко: Един от слушателите пише, че маите са правили
акупунктура с бодлите на определен кактус – което също посочва връзка между
двете места. Колко неща не са се казали. Радваме се, че от това място –
радиото, можем поне да поставим началото на една дискусия и всеки слушател със
своите познания и интереси, би могъл да привнесе още детайли по нея.
Мигел Педреро: В крайна сметка основното е да се сложат
фактите на масата. Всеки слушател, който се чувства заинтригуван може да
продължи и да разследва за още детайли.
Мигел Бланко: Благодаря, Мигел, чакат ни още много нови
приключения с теб по тази и по други вълнуващи теми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар