Екстракт от предаването La Rosa de los Vientos, излъчено на 5 май, 2012 година
Бруно Карденьоса: Днес Лоренсо ни носи много интересна информация днес – ще ходим към Хондурас, където са се открили останки от това, което е възможно да е бил Белия град – почти митична в историята на Хондурас.
Лоренсо Фернандес: Да, митична, до момента, в който в тази непроходима джунгла не се натъкват на останки. Доста често се споменават имената на Ел Дорадо, Пайтити – и тук става дума за нещо подобно. Това е един мит, който е разпространен в тази част на Мезоамерика, в който се говори за град, изгубен в дебрите на джунглата и малкото изследователи, които са успели да стигнат дотам в моментите на Конкистата, в своите хроники разказват какво са открили там, но то по никакъв начин не може да се докаже, защото в момента въпросните градове са изчезнали. Винаги в дебрите на джунглата са казвали, че има град и го наричали Белия град. Изглежда този мит е на път да се превърне в реалност – миналата седмица екип от историци-археолози откри в практически непроходимата част на т.нар. Москития, източен Хондурас, останките на град, която считат, че е легендарния Бял град. До момента предполагаем предколумбов град, който е погълнат от джунглата.
Хесус Кайехо: Е, вече не е предполагаем, нали така?
Лоренсо Фернандес: Точно така, вече не. За да се придаде повече тежест на откритието, то бе огласено от Хондураския институт по антропология и история. За въпросното откритие трябва да се отчете, че е използвана най-модерна технология, в случая най-вече сателитна. Въпросните улеснения са дали възможност на екипа – съставен от хондураски и американски учени да локализират търсенията си към много конкретен район – в департамента Грасиас а Диос. Това е детайл, който също е хубаво да се спомене – няма да кажа как е оригиналното индианско название на този район, но много прилича на Араму Муру – което е името на друго място, където е възможно да се намира другия митичен град Пайтити – в сърцето на Амазония, в перуанската част, още по-конкретно в региона Мадре де Диос. Доста интересен паралелизъм, бих казал. Както и да е, ректорът на Хондураския институт по антропология и история, Вирхилио Паредес, потвърди, че са открити останки от град, който според историци и археолози, може да бъде едно от най-големите открития на 21 век. Въпросния град съществува в преданията на местните и е бил намерен, както вече споменах от историците на Конкистата, които се изгубили, както се е случило с Фернандо Рапосо (който открил града Зет, който е търсел Фосет миналия век). С други думи говорим за общо взето паралелни истории – хора, които се изгубват в джунглата, откриват нещо, следите към градовете изчезват, но хрониките им остават, а градовете, толкова векове след Конкистата, също добиват статут на митове. Има и други версии, които пък твърдят, че индианците от етноса печ, които населяват зоната от кажи-речи 500 години, отдавна говорят за един Бял град, който, както се случва в повечето подобни случаи, бил издигнат от самите богове, че е пазен от джунглата и че никой не може да влезе в него. Също така преданията им говорят, че в него има сгради, храмове, каменни улици и една колосална бяла къща, издигната върху колони от бял камък и с невероятни размери, сякаш строена за гиганти. Въпросното откритие дължим на доста напреднала технология с лазерно сканиране на региона, която, освен останалите неща, предлага и нещо много ново за момента – очертава контурите на повърхността, покрити от гъстата джунгла и така оставя релефа на терена. Тази програма е на стойност милион и половина долара, но пък получените резултати са толкова впечатляващи, че тия пари в никакъв случай не са на вятъра. Градът вероятно се разполага на 50 кв. км в тази Москития и ви уверявам, а това твърдят и учените в момента, че градът е абсолютно недостижим – по вода, въздух и земя – мястото е абсолютно неизследвано. Прелитанията, които се правят в малките самолетчета са невероятно трудни, защото в даден момент, можеш да се окажеш срещу дърво, което е високо към 70 метра... освен това – невероятно гъстата растителност – не се вижда нищо. Виргилио Паредес при огласяването на откритието спомена, че са сканирали района на Грасиас а Диос цели две години и то благодарение на американски екип, който започнал да прави документален филм за легендата около Белия град, с мисълта, че това е легенда – и ето докъде стигнахме!
Хесус Кайехо: Има доста такива изгубени градове, които престават да са изгубени и се превръщат в реалност. Може спокойно да започне от Пачу Пикчу, който се причисляваше към легендите на инките, открит от Бингам 1911, и оттам насетне, говорейки за перуанската джунгла – невероятно количество открити градове – считани за последните убежища на инките – било за да избягат от конкистадорите, било просто защото това са били техни свещени градове и затова са били по-защитени от останалите. Митът за Пайтити чудесно се вгражда във въпросния модел на физическо и духовно убежище. В това изреждане може да се включат Пахатен и Вилкабамба,_Peru – този тип градове са се считаха за изгубени, докато в един момент – предимно 60-70те години на миналия век, започнаха да изскачат. Това е логично за размаха, с който се експлоатира джунглата – оголените повърхности започнаха да разказват или по-скоро да припомнят позабравените истории на местните. Когато бях в Колумбия – в северната част – Сиера Невада де Санта Марта, много красиво място наред с Картахена де Индиас, та там има един град, който продължава с това име – Изгубения град , защото са се извадили твърде малко неща от него. Този град е огромен, което много радва археолозите, но това, което на мен ми е интересно, че въпросния град, който е открит от поне 25 години, продължава да се нарича Изгубения град, защото в него повечето е изгубено, докато не се изрови от земята. Защото се оказва, че в повечето случаи големият проблем се оказва не локализирането на града, а това да се отпусне бюджет за по-нататъшната изследователска работа. В Гватемала, в Хондурас, например, за много места се знае, че има пирамиди или просто са ценни от археологическа гледна точка, но няма финанси, с които да се продължи, както и да се поддържа мястото, защото джунглата има това страхотно качество да поглъща невероятно бързо нестопанисваните места. Хубавото на нашите времена е, че има невероятно количество помощни средства, с които да се локализират подобни находки.
Лоренсо Фернандес: Да, това е вярно, но наистина – намирането в подобни случаи е най-малкия проблем, защото важните неща – разкопките се извършват винаги на място и по стария начин – с лопатата. При всички положения подобни новини за открития, които дават валидност на стари митове, са едно от нещата, които винаги са вълнували хората и ще продължаваме с интерес да следим.
Aya: За повече информация - каня ви да видите филма за Белия град.
Няма коментари:
Публикуване на коментар